БАЩИН СЪВЕТ

Тома Измирлиев

Дядо Тръпко беше най-хрисимият старец в цялата махала. Живееше си мирно и тихо в малката си къщичка и по цял ден прекарваше между дърветата на своята градинка.

Целият негов мир се ограничаваше между къщата му и малката кръчмичка, от която той всяка вечер си купуваше по 100 грама джибровка да подслади живота си.

Не го интересуваха никакви борби, никаква политика. Той така се беше отчуждил от света, че ако някой се явеше при него и му кажеше, че папата се е потурчил или Англия е престанала да коварствува, той би приел това за чиста истина.

Един ден дъжделивото време не позволи на дядо Тръпко да наглежда любимите си дръвчета и той седна на терасата на улицата. На масата пред него, между две чинийки с хубави мезета, стоеше петдесетничето и любезно го подканваше да почне „подсладването” си.

Дядо Тръпко не искаше да измъчва много своето петдесетниче и си наля една чаша.

После още една, още една - докато в шишенцето не остана нищо. Тогава той извади от кофата с вода второто петдесетниче и скоро преполови и него.

При десетата чашка дядо Тръпко изпадна в сантиментално настроение и му се поиска да започне „нравоучителна беседа” със своя син - единствен негов наследник и другар вкъщи, след като баба Тръпковица, бог да я прости, затвори завинаги очи…

Колю Тръпков беше покорен син и веднага се яви при баща си.

- Слушай, сине - наставнически почна старецът и наля единадесетата си чашка, - аз чувствувам, че майка ти ме вика вече, ти си едничката ми радост, която на стари години ми даде господ. Бъди добър, кротък, не се карай със съседите си, пази имота ми, а главно - не пиянствувай! Наистина, сам бог е създал гроздето и неговият единствен син е благословил виното, но трябва да се пие с мярка. Щом забележиш, че почваш да превишаваш мярката, престани!

- Добре, татко - възрази Колю, който слушаше внимателно съветите на баща си, - но как ще позная кога съм стигнал до границата?

Дядо Тръпко го дръпна за ръкава и каза:

- Аз ще те науча на едно сигурно средство. Виждаш ли тези двама човека, които стоят при чешмата? - Щом почнеш да ги виждаш четирима, знай, че започваш да прехвърляш мярката и спри!

Колю погледна към чешмата и учудено каза:

- Но, татко, при чешмата стои само един човек!

——————————

в. „Бургаски фар”, 13.07.1935 г.