ДЪЖД

Ануарбек Дуйсенбиев

превод: Иван Николов

ДЪЖД

Проблясва грозно мълнията къса,
отеква гръм и къщите тресе.
А вятърът се мъчи да разкъса
пердетата и да ги отнесе.
Изплашените облаци в тревога
минават над комините почти.
Такива дъждове не траят много -
след час природата ще разцъфти.
Природата на теб прилича, мамо,
шуми, гърми във своя гняв велик,
но просветлява след минута само
спокойният й, млад и вечен лик.


ПЛАНИНИ

Обичам ви, планини,
с долините и върховете,
по които във всички дни
снеговете примамно светят.

В сини вечери, замечтан,
обичам да гледам небето,
дето облаците на стан
се събират над върховете.

Идвам още в ранни зори
и оставям да ме погълнат
ваште каменни пещери,
със позната музика пълни.

Под орловите небеса
е подкарал пастирят стадо
и на свирката му гласа
ми напомня моята моята младост.

Детство, детство! Пред мен сега
твойта прелест пак се разгръща.
Леля неведнъж ме руга,
че не се застоявах в къщи.

Върху камъните седях.
Брат ми бе призован да воюва.
И тогава за пръв път разбрах
какво е да се тъгува.

Тук за пръв път, поело дъх,
мъжеството ми кон оседлава.
Тук рисувах снежния връх,
който няма и да забравя.

На далечната първа любов
и до днес душата си грея.
Тук се учих да бъда суров
и мъжествено да се смея.

От гласа трогателно-тих
на една некрасива камила
забушува първият стих
във сърцето ми с песенна сила.

Помогнете ми, планини!
Нека мойта песен полита
и отеква през всичките дни
на пастирите във душите.