Ненчо Савов

Като корона златогрейна
сияеш, Пловдив, отдалек,
а над лика ти чародеен
синей небето с поглед мек.

Край тебе със усмивка свети
безбрежно слънчево поле.
През теб Марица, с вековете,
към юг неспирно струи лей.

И с изглед, царствен и омаен,
ти в чудна светлина блестиш,
и сякаш в тебе вечно май е,
и вечно млад живот цъфти!

——————————

сп. „Венец”, кн. 7, 1941 г.