СТИХОВЕ

Етибар Ахмед

превод: Георги Ангелов

***
В къща на фронта
погледнах в огледалото.
Дупка в челото.


***

В суматохата и грохота на метрото
как да донеса,
без да разплискам,
стихотворението
до белия лист?


***
Разбягахме се,
нека да воюва, който иска -
другите.
Ние да поживеем,
макар и в къртичини,
но живи.
Да се оставят позициите е просто,
връщането е стократно по-тежко.
Но кои са те - другите?
Откъде са те - другите?
Другите - това са децата ни,
неродените внуци…


***

Над планините, над слънчевата поляна,
самолет прелетя ниско.
Инстинктивно те прикрих…
Така започна любовта ни.


***

Сънувах, че на Земята
човека
го няма,
но не престава да се върти
Земята,
както винаги се е въртяла.
Не забелязаха зверовете
загубата на
онзи,
с когото деляха пространство и време,
пред когото се прекланяха някога,
товара
на когото
носеха за къшей.
…И само делфинът,
изглаждайки в гърлото си
като топче ултразвука
в тревожна премала
се хвърля на брега.


***

Стани плод,
за да разбереш дървото,
стани огън,
за да стоплиш страдащия,
стани капка вода,
за да се сприятелиш с океана,
стани земя,
за да станеш, най-после, Поет.


***

Нашарена от съдбата…
Притиснал се към нея за късмет,
ще нарека тази улична стена
Стена на Плача.