ИРЛАНДСКИ ПОЕТИ

превод: Георги Ангелов


КАХАЛ О’ШАРКИ


ЗАВРЪЩАНЕТО НА ИЗГНАННИКА

Вечерта той се върна в запустелия дом.
На прага в сиянието на луната –
тъмната сянка на дървото,
което някога посади.
Сега дървото е старо.


КОЙ ЩЕ СЕ ПОГРИЖИ ЗА СТИХОТВОРЕНИЕТО?

В една смела нощ дадох живот –
съвсем не в проза –
детенце на моя разум.

Оставих го пред вратата на Съдбата,
дете на любовта, родено да бъде.


МЕРИ О’МЕЛИ


ЗАЧЕРКНАТА ОТ ИСТОРИЯТА

За да разберем загадката на измеримото време,
нека си спомним жената
от шестнайсто столетие.
Едно драсване на перото –
и е зачеркната от историята.
Едва след като три века я възпявали в песни,
тя била вписана
в историята отново.

Разказът за нея е сподавен
от хора на поколенията
и стихва до прошепнатите думи
от баща към дъщеря.

То все пак променило хода на историята –
тихото момиче,
на което бил отказан дом.
То стои на скалата,
изваяна от морето.
Жилетчицата му е бъдеща мантия.
Флотилията от рибарски лодки
и испанските каравели
танцуват под звуците на смеха му.


РИТА-АН ХИГИНС


ВЪПРОСЪТ ЗА ВРЕМЕТО

Веднъж пред мене спря автомобил
и шофьорът ме попита за пътя към Тюам.

Аз казах:
“Сър, където вчера бе Тюам,
го няма днес.”

На следващия ден колата спря пред мен
и шофьорът ме попита:
“Къде бе тука пътя за Тюам?”

Аз казах:
“Сър, където вчера бе Тюам,
днес не може да го има.”

На третия ден колата спря пред мен
и шофьорът ме попита:
“А сега къде намираме се с вас?”

“Сър – отговорих, – лично аз сега съм във Тюам
и е дванадесет без четвърт през нощта.”

“Времето е точно толкова – отвърна –
но вие, мадам, не сте там, където мислите.”


ШОН ЛАЙСАХТ


ОСТРОВЪТ НА АХИЛ

Според преданието Ахил почивал тук
след троянските си триумфи.
В една от тези къщички.
Никой не знае, в коя именно. Вятърът от морето
стърже сушата и изтрива паметта за това, как героят стоял
пред славната си трирема,
украсена с герба му.
После обул сандалите си
и помогнал на местните жители да разтоварят кораба.

Златния шлем положили върху мантията му
и оттогава те събират прах с десетилетия.
Всичко това
плавно прелива в повестта
за местен жител на име Хари О’Дисей, който
неочаквано се върнал от Англия. Видял,
че фермата му е занемарена, кучето – подивяло,
най-хубавият добитък е продаден и други подобни.
Това е само началото на историята,
краят на която, разбира се, ви е известен.


ПРЕВОД БЕЗ ОРИГИНАЛ

Човекът преминава край стените
на разрушения си дом. Той не говори
за войната, за пожарите, глада.
Сам, мърморещ си човек – и камък.

Да, разбира се, че своето е взел.
В предишни времена строил стени,
а заработеното е изпивал.
И даже е постигнал повече:

кланял се е пред олтари, прокарал е
свой път в годините, изумявал се е на живота.
Но ето, че сега застива бавно
в сегашния си вид – вечно сърдит.

Той минава край разрушените стени,
но камъните си остават камъни. Не променят лика си.
Само на човека е свойствено бунтарство.
И все го тегли думичка да вмъкне.


КРАЙБРЕЖНИ ЛЯСТОВИЦИ

Гола земя, разсъблечена
до скелет,
адиантумът расте по скалите
зиме и лете.

Арктика и Средиземноморието
си намигат при ясен ден,
лястовиците се мяркат
пред обветреното стъкло,

когато се спускаме
към морето,
мечтаейки си за маслини
и за лозя.


АЙЛИН НИ КУЛИНАН


ЗАТВОРНИЧКА

През последната година навиците й се промениха.
Минаващите край нея странници виждаха само
покритото с мъх стъкло недалече от църковния вход.
През прозореца й подаваха хляб и вода.

Някоя дума, наставление. Тя знаеше кой е
зад прозореца, тя се молеше за тях поименно.
Помня как ми разказваше за своите видения
и как тя, глухата по рождение,
се преобразяваше, щом зад решетките
долитаха звуци на гайда.