НАШИЯТ ПРОФЕСОР

Карл Огнянов

Само преди два месеца професор Асен Златаров чете своята първа лекция през настоящата студентска година. Само преди два месеца - в голямата медицинска аула.

Днес цялото българско студентство е потопено в скръб по своя незаменим професор. Изгасна благият поглед, който стопляше и вдъхновяваше толкова млади сърца, замря уморената усмивка…

Природата, замираща в зимен сън, прибра големия свой син и гадател на вечните й тайни под своя покров.

По булеварда на студентите - „Царя” се развяват траурни знамена. И по оголените кестенови дървета, наредени като че в траурен шпалир се чете едно Име и едни слова:

- Професор Асен Златаров -
- Любимият -
Почина.
Учителю,
Твоето дело - Наш идеал.

Българското студентство скърби и вечно ще скърби за обичния си професор, който тъй рано напусна жизненото поприще.

Поклон пред святата ти памет, Учителю, и нека най-после в мир заплува будният ти дух.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 335, 29.12.1936 г.