ФИЛОСОФИЯ НА СМЪРТТА ПРИ ЮКИО МИШИМА

Вадим Филатов

превод: Георги Ангелов



За своя сравнително кратък живот (1925-1970), най-известният и четен японски писател Юкио Мишима успял да се прослави и като спортсмен-културист, режисьор, актьор в театъра и киното, диригент на симфоничен оркестър, летец, пътешественик и фотограф. На 25 ноември 1970 година той направил опит за монархически преврат и, претърпявайки поражение, извършил харакири. Философските възгледи на Мишима са най-цялостно отразени в неговите коментари към средновековния самурайски кодекс “Хагакуре Нюмон”.
Изходен пункт на разсъжденията на Мишима е: Пътят на самурая – това е пътят на смъртта. В тази връзка Мишима презрително се отзовавал за съвременните мъже, които, според него, са слаби и малодушни. Затова те са недостойни ни за живот, ни за смърт. Вината за тази слабост е в загубата на традициите и като следствие – феминизацията на мъжете и тяхната растяща алчност. “Мнозинството от младите хора, които работят в наши дни, са обладани от дребни стремежи. Те гледат на хората с подлите очи на дребни крадци”. (Книга на самурая, с.236, СПб, 1999).
Мишима бил дълбоко убеден, че в съвременния свят не може нито красиво да се живее, нито красиво да се умре, тъй като навсякъде се е утвърдила войнстващата пошлост. На сексуалната революция той противопоставял идеала на ТАЙНАТА ЛЮБОВ: “Изказаната любов неизбежно губи своето достойнство. Истинската любов достига най-високия си идеал, когато човек отнася в гроба нейната тайна”. Само смъртта е действеното лекарство за страдащата душа, макар че съвременната цивилизация се стреми да смаже естествения инстинкт към смъртта. Но потиснат, той неизбежно се пробужда и тогава смъртта взема своето, но вече в груби и безобразни форми, тъй като заедно със загубата на традициите човек е загубил и културата на смъртта. “Ние не умеем да извличаме от смъртта благородна същност и да я заставим да работи за нас”. (с.245).
Как да се възстанови загубената традиция? За това е необходима най-напред решителност. Трябва да се стремиш към целта даже в този случай, когато знаеш, че си обречен на поражение. Мишима считал, че крайността може да служи като духовен трамплин за осъзнаването на ценността на смъртта. Обикновено философията се основава на представата, че животът се счита като придобивка, а смъртта – за загуба. Ето защо Мишима стоял на позициите на антиинтелектуализма. “Интелектуалците зад разговорите и умуванията скриват слабостта си и алчността си.” – презрително подхвърлял той по адрес на книжните теоретици. За разлика от тях, Мишима бил защитник на прякото действие. “Предаността и почитта идват заедно с вътрешната убеденост” – учел той, противопоставяйки на безплодното теоретизиране мощта и спонтанната хармоничност на чистото действие.
Ако човек достигне висока степен на вътрешна убеденост, пред него се отваря вратата на смъртта. А между доброволната и принудителна смърт няма никаква разлика. Не трябва просто така да се умира “за правото дело”, тъй като природата на смъртта е абсолютна, а всяка цел – относителна. На кръстопътя между живота и смъртта самураят избира ВСЯКА смърт.
…В сгъстилата се тишина прозвучал неговият силен вик: “Да живее императорът!” Произнесъл последните думи, той със сила забил меча в корема си. Мъките на самурая трябва да прекрати секундантът. Морита от вълнение успял да отсече главата му едва на третия път. Други източници твърдят, че той така и не могъл да направи това, и друг самурай, вземайки от него меча, завършил делото. Верният Морита също разпорил корема си, а главата му отсякъл Фуру Кога. Уплашената полиция нахлула накрая в залетия от кръв кабинет.
“Даже безсмислената смърт – смърт, която не носи нито цветове, ни плодове – притежава достойнството да бъде Смърт на Човека. Ако ние така високо ценим достойнството на живота, как можем да не ценим достойнството на смъртта? Никой не умира напразно.” (Юкио Мишима. “Хагакуре Нюмон”).

(със съкращения)