ДИМИТРОВЧЕТА
***
След пеперуда
извървях живота си.
Беше хубаво…
***
Изоставам ли?
Времето бърза, сине.
Неритмично е…
***
Четирилистна,
детелината мълчи
- щастлива е…
***
Борова гора:
без легло за влюбени
и за войводи…
***
Птици не гнездят
в зеленото на бора.
Студено им е…
***
Трохичка само
нощта ми ще засити.
А хлябът е цял…
***
Грях е над хляба
за глад да разговаряш
ти със сития…
***
Мелница стара
старите кости помля.
Сладък е хлябът…
***
И ще зашия
скъсаната си торба,
срещнал просяка…
***
Мама пак кима -
събира си ябълки.
Сладко да има…
***
Отгледах цвете
на гроб да поживее.
Със тати да е…
***
Стръкчета трева,
приели в красотата
и змия да спре…
***
Жаден над хълма
стигнах до устните ти.
И се задавих…
***
Умираме си
голи - както сме дошли.
Облечени спим…
***
Музика. Песни.
Падат на тая земя.
Никнат усмивки…
***
Никне във стъпка
стъпкано цвете от нас.
В пръсти изсъхва…
***
Тази могила
от иманяри умря.
Вече е равна…
***
Минах завоя -
всичко зад мене се скри.
Кой съм без всичко?…
***
Жив е геранът -
плиска дълбока вода
само за жадни…
***
Старата къща
връща деня и нощта -
чака стопанин…
***
Чакай, поете -
няма да стигнеш върха
щом не обичаш…
***
Вълча - следата.
Вълчи измръзва снегът.
Парят очите…
***
Белите храсти
колкото заешки скок
са си далече…
***
Снежни човеко,
истината не пести -
утре те няма…
***
Няма пъртина
към тишината в дома.
Глас я проправя…
***
Ледена пряспа
в мен се изправи и спря
топлите пръсти…
***
Детски снежинки
носят край мен радостта.
Май че младея…
