КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ

Жорж Сименон

превод: Литературен свят

Из книгата със спомени „Аз диктувам” (1975-1981)

28 ноември 1976

Отдавна, може да се каже от дете, придавам огромно значение на така наречените ключови думи. Първата такава дума, която ме порази, чух от майка си, която я произнасяше по всеки повод:
- Имам най-необходимото за живота.

Това странно ме засягаше и предизвикваше, не, не отчаяние, а жалост.

Нито психологията, нито психиатрията, нито могъщият съдебен апарат все още не се занимават с ключовите думи.

Но всеки от нас има своите ключови думи и те разкриват човека много повече, отколкото всички наблюдения над него.

Разбрах това, когато се занимавах със собствените си деца. Те също имаха своите ключови думи, които употребяваха по всеки повод. Именно тези думи определяха разликата между тях.

Най-разпространените ключови думи сега са: работа, умора, мрачен, неинтересно, отчаяние, а най-честата е - депресия.

Рядко се срещат: радост (имам пред вид радостта от живот), удовлетворение от себе си, а още по-рядко - спокойствие.

Има още една дума, която сякаш изчезна от езика. Тази дума е -
усилие.

Усилие в радостта. Свързано с умората, понякога трудно, но благотворно. Но ето, никога не съм чувал тази дума да са произнасяли моите деца или хората, с които се срещам.

Те предпочитат думата умора; явно тя е на мода в момента. Всички са уморени. Впечатлението е, като че всички едва влачат краката си, а животът е само тежък труд.

Като цяло, за някои е така. Имам предвид работниците и хората от други специалности, при които човек е принуден хиляди пъти на ден да прави едни и същи движения, стоейки до безличната машина и без да общува с други хора.

Не знам какво е съотношението между работниците и хората, водещи много по-свободен живот. Когато работниците изразяват недоволство и протестират, аз напълно съм съгласен с тях. Когато, за да отгледат едното или двете си деца, на мъжа се налага да работи на единия край на града, а жената - на другия, и в отношенията им се появяват горчивина и умора, мога да разбера и това.

Но за умора и униние говорят съвсем не те. За това говорят хора, които въпреки сериозните си финансови възможности, не знаят нито къде да ги дяват, нито с какво да се занимават, освен да карат по автострадите блестящите си мощни автомобили.

Така че има дума, която бих искал да върна в разговорния ни език. Това е думата усилие.

Това не е усилието, което е необходимо, за да идеш на месата в неделя, да не направиш дългове, да не попаднеш в затвора за някакво престъпление, а усилието заради усилието, защото според мен за нас това е най-добрият еталон и най-верен източник на щастие.

Думата труд е станала едва ли синоним на проклятие. Трябва да се трудим, защото трябват пари, но това се прави без радост, мрачно. Изключения се срещат само в глухите села и понякога сред занаятчиите.

Наистина, това отношение води към дълбока древност, към Библията: «С пот на лицето ще ядеш хляба си.» [«С пот на лицето ще ядеш своя хляб » - така, според Библията, е казал Господ Бог, изгонвайки от рая провинилите се Адам и Ева (Битие, 3, 19).].

Пак повтарям думата усилие. Според мен, то е най-доброто, което може да намери човек, за да направи живота си интересен и да му придаде истинска ценност.

Бих искал да видя думата усилие напечатана в речниците с най-едрия шрифт.

Според мен, само то дава на човека чувството за собствено достойнство.