БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА
БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА
На Христо Христов – Йошката
В сърцето на магьосника от Жеравна
тя е сълза, от болка натежала,
невидима, в далечното зареяна –
една самотна лястовица бяла.
Ти я видя, художнико, в съня си
да дели на две небето тъмносиво,
от руините като феникс да възкръсва,
с криле прегърнала простора, жива.
И лети над забравени къщи и сънни полета,
в пространствата безкрайни на Всемира,
в храма на душите ни оставя цвете.
Надеждата, която не умира.
СЪН
Вървя по мост от тънка паяжина –
душата ми се преобърна.
Под мен – небе,
над мен – река,
а не искам назад
да се върна.
Ако поискаш,
тръгни със мен,
сърце ще ти подам –
да не паднеш.
И когато достигнем
отсрещния бряг,
небето пак ще е небе,
река – реката.
ПРОЛЕТ НА БАЛКОНА
Пролетта се качи на балкона,
с топли устни стъклата целуна.
После докосна гальовно
саксиите с лалета и петунии.
Разцъфна сякаш синият балкон
в червено, жълто, виолетово.
И засия светът наоколо
в неудържимо многоцветие.
Толкова хубост, избуяла на воля,
много отдавна не бях съзирала.
Пролетта се качи на балкона.
И остана до зимата.
