Анна Ахматова

превод: Тихомир Йорданов

МУЗИКА

Вълшебство в нея сякаш че гори.
Tя ръбове изглажда до прозрачност.
И само тя говори с мен, дори
когато друг бои се да прекрачи.

До мен остана тя във моя гроб,
когато и последният приятел
очи отвърна. Пя ми тя - въртоп
от звуци и от говор на цветята.

***
Двайсет първи е. Нощ. Понеделник е.
Пак мъглата града зачерта.
Но помислил си някой безделник,
че любов има още в света.

И от мързел, или пък от скука
всички вярват. Иди - разбери!
Чакат срещи, раздели и тука
съчиняват си песни дори.

Но пък някому сляпата тайна
се открива напълно. И аз
се натъкнах на нея случайно,
като болна съм оттогаз.

СМЪРТ

Пристъпвам вече към това нечуто,
което всеки плаща по своя си цена…
На този кораб има и за мен каюта,
и вятър във платната, и страшната минута
на сбогом с родната за мен страна.

***
Поръждавява злато и всякакъв метал.
Троши се мрамор. Всичко е за смъртта готово.
Най-трайна на земята е нашата печал
и най е дълговечно великото ни слово.