ОБОЗРИМОСТ
Из „Жива вода” (2017)
ОБОЗРИМОСТ
Сълзата е жива вода - тя лекува душата.
Душата е жива трагедия - ражда смъртта си…
Прииждат напролет потоци, звъни тишината,
а коренът, вкопчен в пръстта, небесата си търси.
Безброй кръговрати под шумата, ланшната, лумват -
земята изпива дъжда… и тревите прииждат!
В такива минути на Бог сътворения хрумват,
а малката капка бульона космичен провижда.
ОЗАРЕНИЕ
Небето е сиво и яркозелена - тревата.
Мирише на люляк, мирише на нежност и дъжд.
Антени космически стават за миг сетивата -
и целият свят се смалява в цветче изведнъж.
В такава секунда душата ти сладко се мъчи.
Пияна, земята под тебе се люшва - и ти
не знаеш къде си, но виждаш Духа неотлъчен
със своите земни и също неземни очи.
ЖИВА ВОДА
Разлистен дънер, грапава кора
и изворна вода сред тишината…
Душата на безмълвната гора
изкачва към духа си стъпалата.
От суетата земна - ни следа.
Изплаква извори сърцето земно -
и благославя живата вода,
за да превърне тленното в нетленно.
КРЪГОВРАТ
Пак вали. Пак вали - и светът е измито стъкло,
а тревите - небеснозелени! - изглеждат магично.
Не в коприна увита, а сгушена в старо зебло,
пак надеждата стара е нова, огромна, мистична.
Нека, нека вали! Да набъбват добри семена!
Сиромаси врабчета да мият перца ритуално!
… Изваляват се мисли, животи, съдби, времена -
всяко бъдещо нещо е малко зрънце изначално.
ПРОБУЖДАНЕ
Студът е смърт и огънят е гибел,
но между тях животът съществува…
Нощта забожда звездната си фиба
в къдриците на изгрева бленуван.
А изгревът е пълен с пойни птици,
а птиците - с яйца, а с мрак - яйцата,
докато с човчици като карфици
преградите пропука светлината.
КОГАТО
Когато след дългото падане литвам нагоре.
Когато в бездънната нощ ми поникват очи.
Когато сред хорската врява с мълчание споря.
Когато във мене дори равнината стърчи.
Когато съм даже без капчица вино пияна.
Когато самата невинност ми слага рога.
Когато ведно съм и малка русалка, и пяна.
Когато се случвам без никаква случка. Сега.
БЛАЖЕНСТВО
Лъжата да осъдя с истина
е правилно, но и погрешно.
От светлината бягат мислите -
и аз не мисля, а усещам!
Аз вярвам в своето съмнение -
във вярата си се съмнявам.
И като глупаво растение
на слънцето се уповавам.
ПЛОДОРОДИЕ
Бях вулкан. И по пътя си камък топях.
От страстта ми загиваше всичко.
Затова да се влюбвам, до смърт се боях,
а обичах, обичах, обичах!
Днес е мъртво, което с нагон покорих.
Днес съм тиха земя плодородна…
Но изригва сърцето ми стих подир стих -
капки вино, щом пръчката бодна.
ПРОЗРЕНИЕ
А беше тихо… без прашинка страх.
И беше мъдро… мъдро като в притча.
В просъница живота си видях,
но се събудих - и изчезна всичко.
Отломките от онзи кротък свят
сега разчитам, сякаш са на книга:
за плод не мисли пролетният цвят.
Но мисли коренът - и го постига.
РАЗМИСЪЛ
Небрежно дишам. Глътката ухание
на въздуха е мисъл без разбиране…
Смъртта не е последно издихание -
смъртта е символичното умиранe,
докато още може би съм с живите,
а може би отдавна съм в отвъдното!
И стискам, стискам на живота гривата,
а пък зад мен подковата е звъннала…
ВИНО
Попило всички тайни на нощта,
бълбука вино в тънките ми вени.
Аз не обичам вино без душа,
а само вино, с Бога споделено.
В душата ми заключено, кипи…
А бъчвата на тялото ще гръмне,
когато всеки обръч излети
и моят дух на свобода осъмне.
ЧАШИ
Сядам кротко и пия полека
от бокала на дните си кратки.
Всяка чаша е като човека -
има свое лице и характер.
И медът, и пелинът нагарчащ
търсят формата да се излеят.
А пък моята мъничка чаша
е бездънна - и изходът зее.
НОЩ
Колко едри звезди! Колко много щурци!
Пее, пее самото безмълвие…
Бдят над кротките сънища всички светци -
и мечтите ни светят до съмване.
Аз не спя. Повторяема, както светът.
Както днешната нощ - неповторена.
А душата ми скита по Млечния път,
като детско око ококорена.
ПРИГОТОВЛЕНИЕ
Аз побеждавам възрастта,
защото я обичам.
На показ вадя старостта
с усмивка на момиче.
А бръчките по моя лик
са сватбена дантела -
и „да” ще бъде моят вик,
когато се преселя.
МИСТИЧНО
Щом разплета обърканата прежда
на словото - в света на чудесата! -
ще мога с думи перли да подреждам
и с думи да създавам небесата.
Но как да побера небето в стомна?
И перлите без океан какво са?
С мълчание животът ми напомня,
че той е отговорът на въпроса.
КЛЮЧЪТ
През девет планини в десета
е скрит ключът. И аз съм там.
Кръжат орли във висинето
и кацат в слънчевия храм.
Ключа открих! - и се гордея,
изпълнена с побе?ден плам…
Ала ключалката къде е,
забравих, идвайки насам.
СТРАХ
На страха ми могъщата лупа
канара от прашинката прави.
Този стъклен затвор ще се счупи,
ако лупата просто забравя.
Ала тя е залепнала здраво
за очите ми тленни, човешки.
Затова? - гледам в слънцето право! -
и подпалвам страха си от грешки.
КАКАВИДА
В пашкула дреме - лъскав и копринен.
Прегръща мракът топлия й сън.
Ако излезе, може да загине,
кой знае колко страшно е навън!
Не че не иска малко свят да види,
но полетът си е една беля…
… Телата ни са също какавиди,
в които спим, сънувайки крила.
ЕЛЕГИЧНО
Светло и тъжно сияе душата,
тихо понесла на тялото зноя -
всичко се случва в реда на нещата,
но ще се случиш ли, приказко моя?
Но ще се случиш ли, обич неземна
с дъх на небе, на звезди и вселени?
Слабо е, слабо е тялото тленно,
кратко е, кратко човешкото време.
ВЛЮБВАНЕ
Когато те създавам с мисълта си,
в душата ми изплуват чудни притчи.
Тогава и Горгона е прекрасна,
защото е магия да обичаш!
Очите ми започват да провиждат
как в локвата трепти вода пречиста.
Умирайки за теб, живея трижди,
мига си сграбчила на прима виста!
ПРИСТАНИЩЕ
Подари ми море, подари ми моретата, всичките!
И прибоите, чайките, яхтите, всички флотилии!
Хоризонтите, търсещи моето жадно обичане,
вълноломите, дето водата намира безсилие…
И тогава сама аз ще стана смирено пристанище,
и ще спира рибарят - дори да е лекичка мрежата -
на горчива ракия. А аз като ласкаво халище
ще прегърна тъгата му с тихия зов на убежище.
РАЗСТОЯНИЯ
Ти замина безкрайно далече: във своята кожа.
И далечен ме гледаш - на някаква педя от мен.
Ала аз съм дъхът ти, от мен да избягаш не можеш
и дори не съзнаваш, че всъщност отдавна си в плен.
Ала в плен на какво? - не на някаква огнена жажда,
не дори на самото желание, не на страстта…
А на своята същност, в която живота си вграждам,
без дори да се питам това ли е тя, любовта.
ИЗМЕРЕНИЯ
Побеляхме. Размина се нашето време
с неродените срещи, с трептящите струни…
А пък бяхме велики, нелепи, горещи,
а пък бяхме пияни, внезапни, безумни!
Може би закъсняхме. А може би рано
се кръстосаха нашите чувства узрели?
Ала с теб сме клавиши на чудно пиано,
в неразделна мелодия болките слели.
СТИХОПЛЕТСТВА
Имам хляб. Имам вино. Но нямам си бабини приказки…
Пепеляшките свършиха, свършиха всички вълшебства.
Няма принцове - има различни по ранг знаменитости,
а принцесите станаха жаби, но жаби със зестра.
Ще ми писне накрая, ще взема да ида в Лапландия!
Но не тръгвам за никъде - коренът здраво ме стиска…
Колко много съдби със несбъднати феи и ангели!
И отпивам, а виното приказки капе по листа.
