Станка Николова

Станка Николова е родена на 28 март 1944 г. в с. Ивански, Шуменска област. Завършила е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работила е в сферата на културата и образованието в Разград. Издала е поетичните книги: „Спасена тишина” (1999), „Когато лятото отмине” (2005), „Водно огледало” (2017). От 2009 г. живее в гр. Пърт, Австралия. От 2017 г. е член на Съюза на свободните писатели в България.


Публикации:


Поезия:

ДУМИТЕ/ брой 102 януари 2018

МОЛИТВА/ брой 103 февруари 2018

ПЛАТНОТО/ брой 106 май 2018

ЕСЕННО/ брой 110 октомври 2018

ЗАТИШИЕ/ брой 113 януари 2019

БИТИЕ/ брой 126 март 2020

В ЗОНАТА НА ТИШИНАТА/ брой 129 юни 2020


Интервю със Станка Николова:

СТАНКА НИКОЛОВА: „РОДИНАТА ЛИПСВА НА МНОГО ОТ БЪЛГАРИТЕ, ЛИПСВА И НА МЕН”/ брой 120 септември 2019


Критика за Станка Николова:

В ХОРИЗОНТА НА НЕОБЯТНОТО СЛОВО…/ автор: Георги Н. Николов/ брой 120 септември 2019