Станка Николова
Станка Николова е родена на 28 март 1944 г. в с. Ивански, Шуменска област. Завършила е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работила е в сферата на културата и образованието в Разград. Издала е поетичните книги: „Спасена тишина” (1999), „Когато лятото отмине” (2005), „Водно огледало” (2017). От 2009 г. живее в гр. Пърт, Австралия. От 2017 г. е член на Съюза на свободните писатели в България.
Публикации:
Поезия:
МОЛИТВА/ брой 103 февруари 2018
ЕСЕННО/ брой 110 октомври 2018
В ЗОНАТА НА ТИШИНАТА/ брой 129 юни 2020
Интервю със Станка Николова:
СТАНКА НИКОЛОВА: „РОДИНАТА ЛИПСВА НА МНОГО ОТ БЪЛГАРИТЕ, ЛИПСВА И НА МЕН”/ брой 120 септември 2019
Критика за Станка Николова:
В ХОРИЗОНТА НА НЕОБЯТНОТО СЛОВО…/ автор: Георги Н. Николов/ брой 120 септември 2019
