СТРАШНОТО

Владимир Зеленгоров

Ваньо и Личко се наговориха да ловят риба в реката. Към обед двете момчета се събраха при върбите. Ваньо донесе голяма ленена торба, а Личко - дълъг прът.

Скоро двамата изуха обувките си и нагазиха в реката.

Весел вик се разнесе наоколо. Птичките се изплашиха и избягаха. Жабите млъкнаха и се скриха във водата. Децата се развикаха още по-силно, зацапаха във водата и занадничаха из подмолите за рибки.

На един бързей Личко разтвори торбата и я потопи срещу течението на водата. Ваньо пък започна да чука с пръта, за да изплаши рибките и ги вкара в торбата.

- Спри, Ваньо! - викна след малко Личко. - Нещо влезе в торбата. Рибка е!

- Сигурно - възкликна Ваньо, захвърли пръта и се спусна към него. Личко стисна торбата и двете другарчета излязоха на брега.

- Ти дръж торбата - рече Ваньо - пък аз ще бръкна вътре да хвана рибката.

Ваньо си пъхна ръката в торбата. Нещо го захапа за ръката. Той извика:

- Олеле мамо! - и падна от страх на земята.

Личко се изплаши и се спусна към селото.

- Олеле, нещо страшно изяжда Ваньо!

Ваньовата майка, като чу, изплаши се и хукна към реката. Когато стигна там, Ваньо се премяташе и плачеше. На майка му се прекосиха краката, докато стигне до него, но като видя страшното, усмихна се и извика:

- Ух, глупчо, не виждаш ли, че това е рак?

Чак тогава Ваньо погледна страшното.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1940-1941 г.