СЛАВА

Воймир Асенов

На земляците, тръгнали в огън и студ -
победили край Мур и край Драва
казвам здрасти! И паля войнишки салют,
за да пее в душите ни - слава!

Дълъг път… Смърт вървеше по тази земя -
от Балкана - в унгарската Пуста…
Но войникът, землякът и в свойте писма
тази родна земя не напусна.

Не напусна той свойта окопна бразда,
а врагът беше крал и плати свойте дългове.
Погледнете сега - горе свети звезда -
тя е вечна сълза на незнайния българин.

Той се би и разби на унгарска земя
онзи враг, който майките още проклинат.
А в австрийските Алпи пося ален мак,
че земята на всеки човек е родина.

Той - землякът, войникът със своя юмрук -
своя юг, свойто българско име прослави
и остави в ръцете на гордия внук
свойта мъжка земя, свойта чест величава!