СНЯГ ДО ГУША

стихове за най-малките

Борис Борисов

СНЯГ ДО ГУША

На татко едва ли
му скрива ботуша,
а Владко се хвали:
Снегът е до гуша!

————————–

НЕДОВОЛСТВО

Мама казва, че съм лош -
будел съм я посред нощ.

Ама и така не бива -
денем тя да ме приспива.

————————-

ПРЕД МАГАЗИНА

Днес пред магазин голям
бавно се разхождам сам.

В магазина влизат лели
на ръце с дечица малки.
Ще им купят ризки бели,
шапки, ританки, дрънкалки.

Аз не влизам в магазина.
Че какво да правя там?
Виж в отсрещната витрина
колко много съм голям!

————————

ПРАНЕ

Но това на нищо не прилича -
чистене да бе поне.
Тая работа е за момиче -
някакво си там пране.

Бързо с калния чорап се справих -
май че го изпрах добре.
Но намокрих крачол и ръкави -
тях пък кой ще изпере?

—————————

ПУМПАЛ

Щом като е с мен, обича
да лудува.
Но остане ли самичък,
все кротува.

Неведнъж така се случва
с мен самата.
На кого не му е скучно
без приятел?

—————————

КУКУРЯЧЕТА

Дружно две добри юначета
тръгнали за кукурячета.

Скоро първото юначе
си намери кукуряче.

Почна второто да плаче,
че си няма кукуряче.

Бързо първото обаче
даде свойто кукуряче.

И отново две юначета
търсят дружно кукурячета.

————————

КАКВО СЪНУВАТ КОСМОНАВТИТЕ

Космонавтите сега сънуват
земен сън, така обикновен:

в бистрата река деца лудуват
и пътека тича в лес зелен,

славей в цъфналата трънкосливка
песен е запял от сутринта,

мама със загрижена усмивка
чака пак на пътната врата,

а едно момче, съвсем незнайно,
с малка чанта, с късичко палто,

нещо мисли, нещо си мечтае,
но какво ли? - знае само то…