ПРИНУЖДЕНИЕ КЪМ МИР

Израел Шамир

превод: Литературен свят

На Нова година е прието да се надниква в бъдещето и да се прави равносметка на миналото. Близкото бъдеще на Близкия Изток зависи от основните събития през миналата година, а това бяха:

- руската победа в Сирия, тоест победата на коалицията, поддържаща президента Башар Асад;

- образуването на източния «триъгълник Астана» Москва - Техеран - Анкара и противостоящият му западен триъгълник Вашингтон - Тел-Авив - Ер-Рияд;

- поражението на черния псевдохалифат «Ислямска държава»;

- крачките на непредсказуемия и амбициозен наследствен принц на Саудитска Арабия Мохамед бен Салман Ал Сауд;

- опитите на президента Тръмп да разреши палестинско-израелския конфликт и световното осъждане на неговите крачки;

- завръщането на Палестина в дневния ред.

В Сирия могат да се надяват на продължаване на стабилизацията, ликвидация на останалите огнища на съпротива, активизация на преговорния процес.

Но на този вектор противостоят усилията на САЩ по мобилизацията на техните подопечни - сирийските кюрди и бившите бойци на ИДИЛ, създали немалка армия на границата с Йордания.

Те още могат отново да въвлекат Сирия в нов етап от войната. Затова Сирия и съюзниците й настояват за незабавно изтегляне на незаконно намиращите се на сирийска земя американски военни.

Подготвяният от Русия и съюзниците й преговорен процес между сирийските опозиционни сили и сирийското правителство може да поведе Сирия към траен мир.

Залог за стабилността в Близкия Изток става източният триъгълник Москва - Техеран - Анкара. Ако тези три мощни държави успеят да удържат и неутрализират вътрешните си противоречия и да действат заедно, те могат да донесат мир и благоденствие както в Близкия Изток, така и в Закавказието.

На този триъгълник противостои западният триъгълник Тел-Авив - Вашингтон - Ер-Рияд, настроен за големи промени.

Най-опасна е военната риторика на Саудитска Арабия към Иран. Саудитска Арабия не може да воюва с Иран сама, но Израел не иска да воюва с Иран, разбирайки реалистично при цялата си враждебност, че това е твърде голям и силен противник. Израелското ръководство предпочита с Иран да воюват САЩ.

Президентът Тръмп, макар че също е враждебен към Иран, засега показва, че не иска голяма и опасна война, последствията от която могат да бъдат извънредно тежки.

В светлината на това противоборство на западния триъгълник спрямо Иран могат да се възприемат и избухналите в Иран безпорядки.

Стратегическите противници на Иран използват тези вълнения максимално. Противниците се надяват да отслабят Иран и да го победят без война. В най-лошия случай - да накарат иранските власти да се затворят в собствените си вътрешни проблеми. Ако Техеран не може повече да оказва помощ на Сирия, Газа, Йемен, западният триъгълник ще има нови шансове за успех.

Ако все пак демонстрациите не променят външнополитическия курс на Техеран и се стигне до война на САЩ срещу Иран, целият Близък Изток ще пламне - и не е известно какво ще оцелее.

Макар че самите ръководители на САЩ и Израел са хора трезви и рационални, не трябва да се изключва динамиката на мистичните настроения, която може да доведе до голяма война в Близкия Изток.

Израел ще се опита да стои встрани в случай на голяма война. Но ако израелското ръководство повярва във възможността за победа, Израел може да предприеме авантюра в Ливан, Сирия, Газа.

Палестина влиза в периода на вземането на важни решения. Самата концепция за две държави, тоест разделянето на историческата Света земя между еврейска и арабска държава, служеща от 1948 г. за основа на всички решения, сега се оспорва и дори отрича от широките маси и елити, както еврейски, така и палестински.

Но няма нов консенсус за решаването на проблема: управляващите кръгове на Израел искат да минимизират палестинското присъствие и влияние, а много палестинци биха били готови за съвместен и равноправен живот с евреите в обща държава.

Съединените Щати под ръководството на Тръмп поддържат израелската твърда линия.

Москва би могла да проведе среща между израелската и палестинската неформални неправителствени делегации за създаването на алтернатива на стигналите до задънена улица преговори между официален Израел и ПНА, а после да инициира урегулирането на основата на пълното сливане на Израел и палестинските територии при условие на равенство на гражданските права на населението независимо от вероизповеданието.

Най-острото противоборство в региона сега е свързано със Саудитска Арабия и Иран. Когато завършат протестите в Иран (а повечето експерти смятат, че те вече утихват), Москва би могла да стане посредник между Саудитска Арабия и Иран за смекчаване на напрежението.

И така, в Близкия Изток се мяркат опасности и войни, но има и реален шанс за мир и благоденствие. В крайна сметка много зависи от усилията на Москва, която след сирийската кампания стана най-мощният регионален фактор, ползващ се с доверието на всички страни.

——————————

http://rusnext.ru/, 05.01.2018 г.