СТАРЕЦЪТ

Денис Олегов

Видях го на спирката на Университета - беше прегърбен, с дълга бяла брада. Носеше дрипи. Подпираше се с бастунче, затрудняваше се с ходенето. Беше на преклонна възраст, на която малцина биха намерили сили да пътуват.

И ето, че дойде тролеят. Качих се. Старецът беше в същата посока като мен. Една жена видя, че той изпитваше затруднения да стъпи и му подаде ръка.

- Седнете, много ви моля. Грехота е да стоите прав - каза жената на дядото, когато бяха вече в тролея.

- Няма нужда, аз съм наблизо, до автогарата - отвърна той с отслабналия си, но ясен глас.

Тогава си спомних как майка ми едно време ми разказваше, че го е виждала на автогарата да си хваща автобус за родното село с последните пари, които са му останали. И така години наред.

Да, мнозина го бяха срещали пред “Александър Невски” в центъра, където подаваше пластмасова чашка с поглед, изпълнен с надежда. Но той не взимаше нищичко за себе си. Живееше крайно бедно, което си личеше отдалеч.

Тролеят наближи кръстовището и старецът попита жената до себе си:

- Тук ли беше гарата?

- Гарата е на по-следващата спирка, като мине тази и следващата, тогава сме точно на гарата - отвърна му тя.

Неусетно изминаха няколко минути, в които тролеят стигна спирката до автогарата. Дойде време и старецът да слезе.

- Ето я нашата спирка, подайте ми ръка, аз ще ви заведа - настоя жената.

Още един човек, вече стъпил на тротоара, подаде ръка на дядото и му помогна.

Жената и старецът се отдалечиха по посока автогарата.

Както вече може би се досетихте, героят на тази случка не е обикновен. Това е дядо Добри. Той дари стотици хиляди лева за църкви и манастири и на 102 години продължава безрезервно да вярва в доброто за разлика от много млади хора!

Нека неговият пример ни направи малко по-човечни, както се случи с онази жена в градския транспорт.