БАБИНИТЕ ОЧИЛА

Емил Коралов

Сложил си е Любо скришом
бабините очила.
През тях буквите се виждат
като бобени зърна.

Гледа Любо, мига, срича
и се пипа за носа.
Колко ли му те приличат,
колко ли е мил сега!

Но кой писна под кревата?
Трепна храбрият юнак.
Зърна той през очилата
мишка като котарак.

Хвърли хубавата книжка,
хукна Любо, закрещя:
- Бабо, бягай! Каква мишка
в стаята видях сега!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 5, 1928-1929 г.