Анатолий Евгениевич Величковски (Анатолий Евгеньевич Величковский), руски поет и прозаик, е роден на 1 (14) декември 1901 г. във Варшава в семейство на дворяни. Детството и младостта си прекарва в Елисаветград (после - Кировоград, Украйна), където баща му преподава в юнкерското училище. На 18 г. (1919) влиза в Бялата армия - офицер в Доброволческата армия, емигрира през Полша (1920), където управлява голямо имение на графиня, след това живее във Франция, там е работник в металургичен завод в Кан, нощен шофьор на такси в Лион, работи в заводите „Рено” в Париж. По време на Втората световна война окончателно се преселва в Париж. Печата стихове от 1947 г. - в списания и антологии. Дебютът му е голям успех - забелязан е от Бунин, Адамович, Маковски. Оттогава неговите стихове и разкази постоянно се печатат в сп. „Возрождение”, „Новый Журнал”, във вестници. Първият му поетичен сборник „Лице в лице” (1952) издава Сергей Маковски в руското парижко издателство „Рима”, следва сатиричната повест „Богатият” (1972), втори сборник стихове „С метла под елите” (1974), трети сборник стихове „За отвъдното” (1979). Умира на 2 януари 1981 г. в Париж. Погребан е в град Кламар, където е и гробът на руския философ Николай Бердяев. След смъртта му приятелят на поета проф. Рене Хера издава в 200 броя със свои средства сборникът му със стихове „Неръкотворна светлина” (1981), подготвен за печат от самия Величковски. Поезията му се основава на християнската религиозност и близостта до природата.

Публикации:

Поезия:

ОБЪРКАН СВЯТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 102 януари 2018

ОТДАВНА ВЕЧЕ ТЪЙ ВЪРВИ СВЕТА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 102 януари 2018