Тодор Петров Нейков, изтъкнат български испанист, преводач от и на испански, е роден на 27.05.1913 г. в град Браила в семейство на дипломата Петър Нейков. Майка му е гъркиня от йонийския остров Кефалония. Завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София с изучаване на латински и гръцки език (1931) и право в Сорбоната в Париж (1934). Специализира в Лайпциг (1935). През 1938-1942 г. е секретар в българската легация в Берлин, през 1942-1945 г. - в Берлин. От 1945 до 1949 г. работи в Министерството на външните работи. Преподавател по испански език в Курсовете за чужди езици (1951-1962), преводач на испански и немски език към Централния съвет на профсъюзите (1952-1961). Завеждащ испанската редакция (1961-1971) и заместник-главен редактор (1971-1974) в Агенция „София-прес”. Преводач към издателство „Народна култура”, издателството на Националния съвет на Отечествения фронт, „Партиздат”. Член на Управителния съвет на Съюза на преводачите в България от 1979 г. и един от неговите учредители (1974). Има големи заслуги в областта на българо-испанските връзки. Превежда на български език разкази, повести и романи от испанската и латиноамериканската литература и класически творби от българската литература на испански език. През 1949 г. превежда и издава (съвместно с Мануел Мария де Берандика) том разкази на Елин Пелин - първата българска книга, излязла в Испания. Един от съставителите на „Испано-български речник” (1946). Съставител на „Испански разкази” (1979). Редактира сборника „Испански театър” (1972), „Латиноамерикански разкази” (1975), „Перуански поети” (1977) и мн. др. Автор на „Сервантес и „Дон Кихот” според испански съвременни мислители” (съвместно с Петър Нейков, 1946). Освен Елин Пелин, превежда на испански Йордан Йовков, Иван Вазов (1949) (със Сунига) и др. Превежда на български „Дон Кихот” на Сервантес (1947-1949; 1970; съвместно със Стоян Бакърджиев, 1986) и творби от Бласко Ибанес („Катедралата”), Енрике Ларета („Славата на Дон Рамиро”), Мигел Отеро Силва („Мъртвата къща”), Л. Ландинес („Децата на Максим Худас”), Сиро Алегрия („Златната змия”), Лорка, Хименес, Карпентиер, Неруда, Камило Хосе Села, Менендес и Пелайо, Ортега и Гасет, Унамуно, Перес Галдос, Хуан Сунига, Мигел Астуриас. Носител на наградата за превод на Министерството на културата в Испания. Умира през 1984 г. в София.

Публикации:

Преводи:

Хуан Рамон Хименес - КАМБАНЕН ЗОВ ЗА УТРИННА СЛУЖБА/ брой 102 януари 2018