Анна Швиршчинска

превод: Георги Ангелов

В УБЕЖИЩЕТО, В ОЧАКВАНЕ НА БОМБИ

Те треперят, свиват се,
затварят очи,
молят се, мълчат,
свой се притиска до свой,
чужд до чужд,
жена се сгушва в злия си мъж,
злата дъщеря прегръща майка си,
пияницата мърмори: «Господи, прости».

Всички ги разголва тревогата,
обединява тревогата,
пречиства тревогата.

Всички заедно те се възнасят
в небето на тревогата.

ПРАВО НА УБИЙСТВО

Трогателна мъничка муха,
родила се преди час,
се топли на слънце
върху ръката на детето ми.

Убих я.
Хората казват, че мухите разнасят зараза.
Може би мухите
казват за хората същото.
Хората са по-силни.

ДА СТРЕЛЯМЕ В СЪРЦЕТО

Да убием нашата любов.

Да я душим,
както душат дете.
Да я ритаме,
както ритат вярно куче.
Да й изтръгнем
живите крила,
както изтръгват крилата на птица.

Да я простреляме в сърцето,
както стрелят
в себе си.

МЪЛЧАЛИВО СЕ СРАЖАВАМЕ

Всяка нощ
през заключената врата
проникваш в моята стая.

Без думи се нахвърляш върху мен,
започваш да ме душиш.
Аз мълчаливо
се боря за живота си.

Никой не чува, никой нищо
не знае.
Зад стената
спокойно спят хора.

КАПРИЗ

Докато съществувам,
бих искала за миг
да потъна
в небитието.

Та нали когато
престана да съществувам
това ще бъде вече
невъзможно.

ТЯ НЕ ИСКА

Майка й
бе страдала цял живот.
И я роди
за страдания.
Но тя не иска да страда.
Тя ненавижда
майка си.
Тя вдига юмруци към небето,
с юмруци пише по небето
от хоризонт до хоризонт:
Не искам.

ОБЕЩАЛ

Шегувайки се, я удари
с юмрук в лицето.
Падна,
хората го хванаха за ръцете,
едва стоеше на краката си.
После се връщаха заедно, прегърнати.
Тя радостно се усмихваше.
Чакаше дете, бе й обещал
да се оженят.

***

Изпълнена съм с любов,
както голямото дърво - с вятър,
както гъбата - с морска вода,
както дългият живот - със страдание,
а бързото време - със смърт.

РАЗГОВОР ПРЕЗ ВРАТАТА

В пет сутринта
чукам на вратата му.
Казвам през нея:
В болницата, на улица Слизка
вашият син, войник, умира.
Той ми открехва вратата,
но не сваля верижката.
Зад него
трепери жена му.

Казвам: Синът ви
помоли майка му да иде.
Той казва: Майка му няма да иде.
Зад него
трепери жена му.

Аз казвам: Лекарят ни разреши
да дадем на сина ви вино.
Той казва: Моля, почакайте.

Той ми подава бутилка през вратата
и веднага заключва.
Веднъж. Втори път. Зад вратата
жена му започва да крещи
като че ражда.

***
Нека броят труповете.

Онези, които дадоха
първата заповед за войната,
нека броят сега нашите трупове.
Нека минават по улици,
които ги няма,
през град,
който го няма,
нека броят със седмици, с месеци,
нека броят до смъртта си
нашите трупове.