ПОВЕЛЯ

Илзе Брем

превод: Георги Ангелов

ПОВЕЛЯ

Когато Той
чието име не зная,
пише моите редове,
аз широко разтварям ръце,
докато Неговите думи
звучат в сърцето ми.


МЪРТВИТЕ ДЪРВЕТА

Ето, те стоят сред ливадата
и се целят право в мен.

Аз помня зелените корони,
сега само вятърът
играе с раните на черните дървета.

От безсмислена сила разрушен е
мостът към живота.

Дрипава реч,
скованост,
безсилно затворена уста -
всичко това съм аз.


ЕЗИКЪТ НА ТВОРЕНИЕТО

Не хулете
ни капката вино,
ни капката вода,
не подценявайте,
не презирайте
нищо.

В най-малката раковина
ще зашуми морето,
в последната локва
ще се отрази небето.
Малкият лист
ще стане основа
на моя дом.