ЩЕ МИ ОТВОРИ РАНО…

Драгомир Шопов

***

Ще ми отвори рано
своята врата денят
и по пътеката от утринна роса ще мина.
Като клошари храстите до мен ще спят,
преди да се разсъни
старата градина.

И ще помисля може би
кога ли тук
е минал преди век един поет незнаен.
Дали денят е бил такъв
или пък друг -
от друга тишина
и други гласове изваян.

И спрял ли е поетът или е вървял,
сподирян с часове от погледи вежливи.
И после
седнал ли е в близкия локал?…

Сега е ново време.
Дните са еднакво сиви.

И тази утрин, и вратата на деня
подсказват ми,
че трябва може би да си замина.
Но аз съм беден.
И не знам каква е точната цена
за влизане
във райската градина…