СЪГЛАСИЕ
превод: Александър Спасов
Двама старци живееха в една стая и никога не се караха. Веднъж единият старец казал на другия:
- Как тъй хората се карат? Я, хайде, и ние да се поскараме веднъж.
Другият рекъл:
- Аз не зная как да започнем кавгата.
Тогава първият казал:
- Ето, аз ще оставя помежду ни глинената паничка и ще кажа: тя е моя, а ти кажи: не, не е твоя, а моя е. И ще започне спорът, а от този спор ще се роди кавгата.
Сговорили се и оставили паничката помежду си.
Единият старец рекъл:
- Паничката е моя.
Другият отговорил:
- А аз мисля, че не е твоя, а - моя!
Първият рекъл:
- Не, не е твоя, моя е!
Тогава вторият казал:
- Е, щом е твоя, вземи я!
И така, те пак не можали да се скарат.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1921 г.
