Стоян Дринов

Днес е Коледа. Цяла нощ валя сняг. Бял памучен сняг премени земята. На утрото, когато заудря камбаната, снегът беше вече престанал. Дърветата, претрупани с кичури сняг, бяха превели клони.

Ето, че и черквата пусна. Юрнаха се богомолците по четирите краища на селото. Всеки бърза дома да иде, радост велика със своите да сподели.

Днеска е ден за радости. Днеска се е родил най-великият човек между човеците. Днеска е най-великият празник на човечеството.

Празнува небето, празнуват хората. Празнува и земята, сега чиста и облечена в бяла премяна, като млада булка.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 3, 1943-1944 г.