МАЯ ВАПЦАРОВА: НЯМА БЪДЕЩЕ БЕЗ ЕПИЧНАТА ВАПЦАРОВА БОРБА ЗА ЧОВЕКОЛЮБИЕ И СВОБОДА

Лияна Фероли

Изтъкнатият наш режисьор, есеист, преводач и поет Мая Вапцарова гостува в Кърджали по случай 108 - годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров и по покана на Регионалната библиотека, носеща името на именития й сродник.

Тя представи най-новия си документален филм “Епоха”, създаден по повод 75-годишнината от разстрела на Вапцаров, и най-новата си поетична книга “Арена”, дело на издателство “Захарий Стоянов”.

Редакторът на стихосбирката, поетът Петко Каневски, говори за многостранното художествено присъствие на Мая Вапцарова в нашето културно пространство, за нейната мисия да изгражда времеви мостове между минало, настояще и бъдеще, да продължава борбата и вярата на именития си родственик.

Пред Мая Вапцарова, отбеляза Каневски, пътят е един - към онзи Бог на Вселената, наречен Човеколюбие, на който служеше безрезервно и нейният велик сродник, заплатил с живота си високата цена да бъде истински борец за свобода и хуманност.

И в поезията си, и във филмите си, тя никога не е изневерявала на неговото водещо кредо - вярата в доброто.

С филма “Епоха” режисьорката-поет прави не само силно емоционален “прочит” на кръвта на Вапцаров, на духа на неговата ДНК, но в нея съзира и бъдещето на всеки един от нас.

Защото бъдеще без епичната Вапцарова борба за човеколюбие, за любовта, доброто и красотата в православната ни вяра няма. Чрез поезията на своя чичо тя прочита и своето сърце, своето съзнание, откъдето изважда посоките за по-хуманното ни бъдеще.

Според поетесата-режисьор, сега въпросът “какво ще ни дадеш, историйо”, би трябвало да се замени с “къде живеем, историйо?”. И той сега стои много болезнено и натрапчиво.

Не трябва да спираме да се питаме, каза Вапцарова, защо, живеещи на място, дало тласъка на европейската култура, позволихме на западния вятър на промените да довее до нас толкова много псевдокултурни идеи и явления?

Защо позволихме да забравим своите изконни ценности, да залинее нашата богата култура, която ни даваше духовна устойчивост, стабилност.

Но макар че позволихме да увредим духа си с много лезии, носещи най-страшните, нелечими, злокачествени заболявания, все пак има надежда.

Тази, завещана ни от Вапцаров. И аз я виждам в проявите на белязаните от провидението наши личности, мъдреци, творци, които теглят “каруцата” на битието ни, които са призвани да събуждат духа ни, да повдигат приспаното ни достойнство и самочувствие, отбеляза Мая Вапцарова.