БЕЗПОКОЙСТВО

Гражина Ковалска

превод: Лъчезар Селяшки

БЕЗПОКОЙСТВО

Създаваш ме
от морска пяна преди съня.
В съня подготвяш календара на нашите срещи.

Моите голи рамене те призовават:
ела, потръпвам в мразовитата сутрин.
Нетърпелива е тишината в мрежата на безпокойството,
съглеждам те мимоходом, приличаш на сянка.

Прикрепям косите си високо, за да…
можеш да ме целуваш по шията.
Ще запазя целувките като драгоценни
рубини в моята кутийка за ценности.


МОРЯШКА ПЕСЕН

Искам да те намеря в глъбината на езерото,
когато вятърът пее в тревите.
Приветствам камъшите
и слънцето, обагрило пейзажа наоколо.

В звездните паяжини на тръстиките,
в проблясъците, в сиянието на вълните,
в аромата на нивите, горите и ливадите -
навсякъде е слънцето.

Чайките прииждат неканени, с накъсан вик
и изчезват в безкрая…
Търся те в посоката на вятъра - за последен път.
Къде е лицето ти, любими?

Търся го в отраженията на водата.
Улавям силата на вятъра!
Плавам.
Някога ще привържа лодката
в безопасното пристанище - дома.


ГРАДИНИ

В страната на страстното желание
откриваше моята женственост.
Свалям завесата
в неволята на изпитанията.
Откъснати от света,
тръгнахме
възторжено срещу непознатото.

Опиянена от аромата на теменужените градини,
полусънена, плача със сълзи щастливи.
Жадувам пробуждане?
Приближи се, искам да послушам
как бие часовникът на твоето тяло.
Искам тази нощ да си с мен в съня ми.
Ще се скрия в дишането на твоята любов.


ЕЛИКСИР

Пръстите на моите ръце
сплете в своите пръсти,
сякаш се сплетоха мракът и светлината.
И превъзмогна времето.

Сега блуждая в мъглата,
закичена с венец -
вървя през тунел от цветя
на среща с вдъхновението.

Зовеш ме.
Намерих таен проход.
Оттук нататък клепсидрата на времето
за нас не съществува.


В ОЧАКВАНЕ

Дръзките желания на моите устни
отново те събудиха с докосване
това лято отново.
Помествам се цяла
в разширените зеници
на твоите очи.
Прегръщаш ме
с ръцете на въображението,
множат се фантазиите ни.
Стоим един срещу друг,
сякаш плуваме в невидимо море -
на границата на суетата -
Тя и Той.


ЗА ТЕБ

В бронза на твоите очи
се оглежда лицето ми.
Взираш се в мен
с любопитството на завоевател.
И тръпнеш в очакване.
Нежните думи
превръщаш в поеми.
Когато ме прегръщаш,
сияеш
от аксамита на моето тяло.
Преплетените ни длани крият огън,
който, освободен,
би могъл да изгори
сърцата ни и нашите общи желания.
Очаквам утрото.