ГОЛЯМОТО КАТЕ

Йордан Стубел

ГОЛЯМОТО КАТЕ

Виждате ли вече
колко съм голяма!
Вчера пак се мерих -
стигнала съм мама.

Много съм послушна,
тя затуй ме хвали -
вече не играя
с кукли и парцали.

И навън по двора
палаво не тичам,
ето второ лято
малки книжки сричам.

И във къщи шътам,
щом излезе голям -
нали ми прилича,
като съм голяма?

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 1, 1924-1925 г.


ЧУДНАТА ПРЪЧКА

Татко има дълга пръчка,
с нея всички укротява.
Тя била от старо време,
затова е толкоз здрава.

Само щом ни я покаже,
бате потреперва сгушен.
Затова не се чудете,
че и аз съм тъй послушен.

Вчера, като блъснах Катя,
татко с нея ме удари.
Хич не видях как избягах
през врати и през дувари.

Ах, каква е страшна само,
щом се спра и я погледна.
Ала нека да порасна,
като кон ще я възседна.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1925-1926 г.


КОЗИЧКИ

Пасло напролет
стадо козици,
с малки рогчета,
с бели брадици,
жално гората
клони люляла,
ронила сълзи,
тихо им пяла:
- Мои сестрички,
бели козички,
не ми пъдете
пойните птички.
Не ми кършете
клончета млечни,
не ми пасете
росни ливади.
Утре ще дойдат
момци ергени,
те да ми кършат
клони зелени.
Китки да вият,
Бога да славят
и на момите
хурки да правят.

——————————

сп. „Родна нива”, кн. 7-8, 1929-1930 г.


ПРОЛЕТНА ПЕСЕН

Жаба вряка от полята:
- Сбирайте се на седянка.
После с весело сърце
ще извиеме хорце.
Смок омайник от върбака
свири, свири и не чака.
Русокосата пастирка
вече свири с чудна свирка.
Сбирайте се, кекерици,
от полянки и горици.
Нека дружно да запеем
и хорце да залюлеем,
та от върбовата чука
шарен щъркел да се пука.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1929-1930 г.


ГОРСКА ПЕСЕН

Сърна, сърничка
тръгна самичка,
дето полека
вий се пътека.
Ронят се дренки -
зрели, червенки.
Ронят се сини
едри къпини.
Ала самичка
сърна, сърничка
утром минава,
вечер остава,
па се оглежда
и се навежда,
пийне водица,
хрупне тревица
сочна, зелена,
росна, росена.
Па си мърмори
и си говори.
Дивата круша
само я слуша…

——————————

сп. „Картина и Приказка”, г. 2, кн. 5, 1929-1930 г.


КАЦНА ПТИЦА КУКУВИЦА…

Кацна птица кукувица
на дърво високо.
Разлюля се стройна бука
сред поле широко.

Ти люлей се, аз ще кукам,
семе да поникне,
злато да класи по ниви,
нов живот да бликне.

Пак да екнат луди песни
низ поля, грамади,
да налее сок тревата
в китните ливади.

Пак юнаци да преминат
през поле широко,
аз да кукам и да гледам
от дърво високо…

——————————

сп. „Картина и Приказка”, г. 2, кн. 8, 1929-1930 г.


ПЧЕЛИЦИ

Ой, пчелици,
хубавици,
най-имотни
и работни,
не почивате,
не заспивате.
Весден дирите
и събирате
низ поляни ароматни,
по гори и ниви златни -
от цветец на цветец
благ медец…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1931-1932 г.


МАРТЕНИЦИ

Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.

Първом на гората,
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
косер хубавец.

После на градините,
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни,
да са ранобудни,
със ресни червени,
да растат засмени…

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 6, 1931-1932 г.


ЗИМНА РАДОСТ

Вредом сняг е навалял,
ей го пада чист и бял.

Над гори и равнини
стели меки пелени.

А блажено под земята
сън сънуват семената,

че над черните бразди
майчица грижовна бди,

с топли дрехи ги покрива
и им пее и приспива

и ги пази от студът
напролет да изкласят.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 5, 1934-1935 г.


ЕСЕННА ПЕСЕН

Птичко моя закъсняла,
и ти, горо пожълтяла,
и вий, ниви и баири,
чуйте вече есен свири…

Свири над стрехи, комини,
пее в глухите градини
и с окапалата шума
съска някъде низ друма.

А дъждът вали, потраква,
сякаш лятото оплаква -
и без радост, без надежда
нещо шепне и нарежда.

Че над синори и ниви
дните тягостни и сиви
пак ще станат ясни, бели,
щом земята сняг застели…

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 2, 1936-1937 г.


КОЛЕДНА ПЕСЕН

Нани, маминото чедо,
ой Коледо, мой Коледо…
Пеленки съм ти ушила
не от злато, не от свила,

а от чер коноп тъкани -
нани ми, душице, нани…
Света Петка те люлее,
Богородица ти пее.

Нани, чедо во Христе,
спи ми, мамино дете.
Нани, нани, златно чедо,
ой, Коледо, мой Коледо…

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 3, 1936-1937 г.


ДЯДО МРАЗ

Над поляни с буен глас
викна весел Дядо Мраз:
- Събудете се, дечица,
вън е зима хубавица;
пак дойдоха бели дни
за пързалки и шейни.
Бърже тичайте на двора,
направете снежни хора
със бради и със мустаци,
с тежки рунтави калпаци.
Нека всички да се маят
как децата си играят.
А пък щом се свечери,
приберете се добри,
че съм слязъл на земята
с чудни приказки в торбата.
Баба тях ще ви разправи,
само нека сте ми здрави
и послушни, и добри
за уроци и игри.

——————————

в. „Росица”, г. 1, бр. 3, 22 януари 1937 г.


СНЕЖИНКА

Ой, снежинке бяла,
що си закъсняла,
пак ли със врабчето
беше на полето?
- Не, детенце будно,
бях във царство чудно,
там играх игралки
със другари малки,
с братчета, сестрички,
все от сняг звездички,
закъснели - ето,
идем от небето.

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 3, 1938-1939 г.


ЗЛАТНО МЪНИСТО

- Ти, гълъбче, бяло, чисто,
ти ли клъвна туй мънисто,
посребрено,
позлатено
и на личен ден дарено,
лична да е Златоперка,
царевата чудна щерка…

- Аз го клъвнах, ой, детенце,
ой, детенце,
стрък лаленце,
да го нося през морета,
дар на Янчица напета,
да й грее на гердана
като слънце на поляна…

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 4, 1938-1939 г.


КОЛЕДНА ПЕСЕН

Виждаш ли далече пътя и звездата?
Там под нея свети сребърна елхата,
там една пастирка люлчица люлее,
към небето гледа, към небето пее:

- Пресвета Марийо, майчице едничка,
запази ми мойта златна гургуличка,
че си нямам никой, ни сестри, ни братя!
Нека да порасне, в църква ще я пратя,
златните икони със роса да мие,
от сребро светия пояс да ушие,
а за Младенеца - шапчица с мъниста,
пеленки, повои от коприна чиста…

Сняг засипа тихо къщи и кошари.
Някъде далече пеят коледари…

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 3, 1939-1940 г.


МАЛЪК СЕЧКО

Малък Сечко, стига свири
по долини, по баири,
на усои и трънаци
и на горските букаци.

Спри за малко снеговете,
да ми цъфне първо цвете,
да накичиме кошари
все със жълти минзухари.

А от здравец и кокиче,
и от жълтото игличе
да увием китки чудни
за децата ранобудни.

Да ми раснат зиме, лете,
както расне росно цвете,
да са весели, честити
като птички гласовити…

——————————

в. „Славейче”, бр. 7, 1939-1940 г.


СВЕТА НОЩ

Огрейте, ангели-звезди,
огрейте, благовестни,
нали се Бог Исус роди,
да го прославим с песни.

За нов живот и нови дни
той иде на земята,
затуй небесен звън звъни
на всички във сърцата.

Над всяка мъка и беда
Господен ангел пее,
а Витлеемската звезда
над нас честито грее.

——————————

в. „Славейче”, бр. 4-5, 1940 г.


ЗИМА И ГОРА

Горо, горо побеляла,
ни сънувала, ни спала,
що си без цветя и птички,
без овчар и козички?

- Зла е зима зазимила,
всичко с преспи е покрила -
и пътеки, и кошари,
затова съм без овчари.

Ала аз съм още будна…
Чакам нова пролет чудна,
кукуряка и синчеца,
и Синигера певеца.
Да поникнат пак в полята
светли, чисти семената.

——————————

в. „Славейче”, бр. 6, 1941 г.


ГОРСКА ПЕСЕН

Горо моя, зеленей,
клони пролетни люлей…
Твойта песен родна, свята,
нека стигне небесата,
нека буди и зове
верните ти синове.

Някога на твойте скути
спяха старите хайдути
и звънеше надалеч
българската жива реч.
А във тежък ден, несвесен
вяра бе ни твойта песен…

Затова ти пей ни, пей,
нова пролет да изгрей.
Като пламък във сърцата
рано да зори зората
и отново пак да спре
там - над Бялото море…

——————————

в. „Славейче”, бр. 8, 1942 г.


ЧУДНА ЗВЕЗДА

Що така си заблестяла,
ой, звездице ясна, бяла
и с лъчи прозрачни, меки,
къпеш снежните пътеки?

Грея, о, дечица будни,
грея тази вечер чудно,
че ви нося радост свята,
радост вечна на земята.

Затова съм заблестяла,
затова съм ясна, бяла -
и изгрявам с сила нова,
че е Рождество Христово!

——————————

в. „Славейче”, бр. 4, 1942 г.