Чичо Стоян

Септемврий започва тъй:

„На Октомврий, братя,
чудни са делата:
погледнете само
малко по лозята,

по лозници вити,
до красиви къщи,
с гроздове узрели -
кехлибари същи!

Гроздето - темянка,
с миризма и сладост,
що у всички буди
сила, здраве, младост.”

„Е, тогава, братя” -
нажален Ноемврий
рече: - „Що да кажем
ние със Декемврий?

Със какво ли можем
ний да се похвалим?
С туй ли, дето огън
из огнища палим?”

Тука баба Зима
на Ноемврий каза:
„Остави, Ноемврий,
туй на дядо Мраза -

нека той опише
вашите заслуги!”
„Мисля за Декемврий” -
се обади други -

„каза се, че пазел
зиме семената,
за да не измръзнат
в скута на Земята.”

Космите си бели
дядо Мраз поглади
и се малко тежко,
старчески обади:

„Малкият Ноемврий -
знаем си го всички:
зверове и хора,
насекоми, птички…

Той нали обхожда
в планини, долини,
дебри и горички,
храсти и градини,

та дървета всички
със ръка си чисти -
място да открие
зарад нови листи!

Кой прибира сутрин
из поля мъглите,
за да ги надипли
горе в планините, -

Слънчо да надникне,
всички да здрависа?
Негови заслуги
ето на, кои са!

Всички сте ми харни:
нека ми сте живи,
да не сте кат Сечка
само заядливи!”

„Моля, дядо, моля!…” -
Сечко се обади -
„Щом се пошегувам,
някой ме ковлади…”

„Зная, Сечко, зная!
Мислиш, че забравям?
Че нали затуй там
бабата поставям?

Та и теб нали те
батьо ти премести,
че шегите, сине,
много са ти чести!

Па и баба Зима
мен нали подшепна:
„Щом се разлудува,
аз самата трепвам!”

Малко ли от тебе
си тегли горката,
докато й цяла
побеля косата?

Но - туй да оставим!
Нека с пълни чаши
се здрависат всички
родственици наши!

Нека на Твореца
въздадем похвала,
че създал е мъдро
таз вселена цяла,

де на свое място
всяка твар да бъде,
и възхвална песен
да ехти навсъде:

„Отче наш всеблаги,
Тебе чест и слава
цялата вселена
от сърце въздава.”

——————————

сп. „Картина и приказка”, кн. 1, 1929-1930 г.