Кръстьо Станишев

Все повече и повече за мъртвите говориш,
за мъртвите и с мъртвите, и аз не те разбирам.
Къде е Мала Азия с хининови дървета?
И Вардар, тежката река, която преминаваш с песен
като с лодка?
Кой беше бай Тома, рибар и твой приятел?
Като удавници те плават в твойта памет,
така ги виждам аз, и ти със тях говориш.
Започвам да си мисля, че стоя на леден блок
и топлите течения ме дърпат във морето,
а ти оставаш на брега,
говориш ми, но нямам думи, само
ръката ти, протегната към мен
и към небето.

1967