ЗА КОЛЕДА
ЗА КОЛЕДА
Като огромен змей в нощта
фучи, дими и бяга влакът.
Отвън дървета и къщя
се мяркат и изчезват в мрака.
Далечно бащино село,
ти, моя скъпа родна къща,
след лутане, добро и зло,
през тази нощ към вас се връщам.
Където и да бях в света -
в най-пищни зали и палати -
в сърцето тегнеше скръбта
през тези дни и нощи святи.
И спомен чист, незабравим,
детинство, близки, родна стряха,
трапеза и тамянен дим,
неудържимо ме зовяха…
Лети сега, носи ме, влак,
безкрайна радост ме изгаря -
да стъпя пак на бащин праг
за Бъдни вечер с детска вяра.
——————————
сп. „Венец”, кн. 3, 1940 г.
В ЧУЖБИНА
Чужденец сред чужди хора,
нищо тук не радва мен.
Често моят поглед морен
надалеч е устремен. -
Там, към родний край любим,
той лети неуловим.
Сред тълпите обезсилен,
бродя сам, с тъга в сърце. -
С колко радост, майко мила,
взел бих твоите ръце,
в твойте скути бих излял
насъбралата се жал!
Този, който е в разлъка,
само той едничък знай,
колко е горчива мъка
мъката по роден край -
в съм и в горестни мечти
все към него той лети!
——————————
сп. „Венец”, кн. 6, 1937 г.