ПРИВЕЧЕРИЕ
ПРИВЕЧЕРИЕ
Тих привечер. С леки стъпки
спусна се от тъмний чал
Сънчо, раничко пробуден -
цял ден в пещерите спал.
И от хлад и тма подгонен
хукна той през равнини.
Химн - покой се вред подема
всякой в мир глава склони.
Сал реката, разярена
забуча със сетня мощ -
само тя една въстава
срещу идващата нощ.
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 11-12, 1 ноември 1915 г. Подписано: Драго.
АПРИЛ
Прибра си зимата мъглите,
отнесе хали, мразове -
на пролет чудна под лъчите
разнесоха се ледове.
Засмя се радостно полето:
изпъстриха го цвят до цвят -
а жежко слънце от небето
приветствува живота млад.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1920 г. Подписано: Драго.
МОМИНА СЪЛЗА
На моята сестричка Любка
Звънна песен низ дъбрави
зелени,
сепнаха се в миг цветята
засмени.
- Кой ли пее? - мъдър здравец
продума
и загледа през шубраци
и шума.
- Аз съм, братко! - звънна глас из
тревата
и дъх сладък се понесе
в гората.
- Ах, тя била нашта малка
сестрица,
хубавата, момината
сълзица!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 6, 1923 г.
КЛЕВЕТНИК
- Ще кажа на мама,
ще кажа на тати,
че днеска ме блъсна
от стълбата бати.
Паднах на земята,
хлъцнах си крачето,
скъсах си ръкава
и разбих нослето.
Счупих си молива,
смачках си букваря -
нека сега бати
сам да отговаря!
Нека да се срами
от стари и млади!
- Митко, недей лъга:
бихте се със Влади!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1924-1925 г.
ЮНАК КОС
По лозите грозд до грозд,
по липите кос до кос.
Кос стар пилците си води,
сладко грозде с тях да зоби.
Мъдро дума косът стар:
- Тука има зъл пъдар -
с дълга пушка с сто куршума,
мери през най-гъста шума.
Щом й чуете гласа,
дигайте се в небеса!
А зачуйте ли Лиляна -
дъщерята на стопана,
като бумка с тенекето -
да не трепва вам сърцето!
Мъдро свърши старий кос
и кацна на сладък грозд.
Но… в миг бумна тенекето
и той пръпна към небето!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1926-1927 г.
НА ПАЗАРЯ
Чушки, чушки, чушки -
алени, червени,
радват се на свойте
есенни премени.
До тях се надуват
тлъсти хубавелки,
гъски еднокраки -
къдрополи зелки.
Морков жълт ядосан
все напред се бута.
- Стой! - по него вика
чушчицата люта.
Гушат се край пътя
скромните картофи.
Орехите тропат
с новички пантофи.
Златен лук нанизал
златна огърлица.
Чесън лют до него
тегли броеница.
Празът на цвеклото
нещичко подвиква,
свела ухо, слуша
тумбестата тиква.
Сред тях продавачът,
понахлупил капа,
вика, та се къса:
- Хайде, ряпа, ряпа!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1928-1929 г.
В КУХНЯТА
Надули се тенджерите -
повдигат си капаците.
Махалата вмирисали -
облизват се котаците.
Поглеждат ги чиниите,
саханите, паниците.
Побутват се, преглъщат си -
ще скочат от полиците.
Затракали в долапите
лъжиците, вилушките:
- Хей, сложете в яхнията
от лучеца и чушките!
Подсмиват се тенджерите,
пращят, викат тиганите:
- Не е за вас яденето -
ще храниме стопаните!
——————————
в. „Поточе”, бр. 4, 1928-1929 г.
В ЗИМНИКА
Скараха се във зимника
моркови и зелки,
стара тиква - жълтолика,
репи - хубавелки.
- Ний сме тежки кехлибари -
наниз скъп на шия.
Как обичат млади, стари
морков на туршия!
Зелката глава подрусна:
- Аз съм крехка, тлъста.
Без мен нивга не е вкусна
печената гъска.
- Чуйте: баницата даже
който днес опитва,
пооближе се и каже:
„Виж, от сладка тиква!”
- Тикви, моркови и зелки
по вкус все едни са.
А нас - репи хубавелки
дирят за мириса!
——————————
в. „Поточе”, бр. 5, 1929-1930 г.
СНЕЖНА ЦАРИЦА
Аз съм нежна, белолика -
с бяла лилия - прилика.
Имам ризи копринени -
дваж белени, триж синени.
Нося гривни алмазени -
и премени атлазени.
С триста сита брашно сея -
денем, нощем свиря, пея.
Имам двори равни, чисти -
и градини от мънисти.
В двори - стъклени палати -
и кола - с коне крилати.
Трон си имам - лед кристали,
а слугини - снежни хали…
Аз съм нежна хубавица -
аз съм снежната царица.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1929-1930 г.
ПИСМО
Дайте ми мастило
и лист от тетрадка:
искам да напиша
писъмце на татка.
Ще му се похваля,
че станах голяма.
И че веч помагам
в кухнята на мама.
Ще му пиша още,
че ме бие бати -
и по дядо Колед
кукла да ми прати.
——————————
сп. „Пчелица”, г. 5, кн. 4, 1 януари 1931 г.
ПРОЛЕТНО ЗВЪНЧЕ
Звънна звънче
над поляни
безлюди.
Спря се Слънчо
сред небето
в почуди.
- Кой ли пее? -
вредом Слънчо
занича.
- Ха, то било
ранобудно
кокиче!
Вятър вее,
звънче звъни,
разглася:
- Хей, ставайте!
Пролет-радост
привтаса.
——————————
сп. „Пчелица”, г. 6, кн. 6, 1931-1932 г.
ЧИЧО БЕЛОДРЕШКО
От балкана слезе
чичо Белодрешко,
но край село сложи
бремето си тежко.
Над полето метна
бяло одеяло -
и палатка вдигна
пак от платно бяло.
Уж за малко спре се,
а месец минава -
чичо Белодрешко
тук ляга, тук става.
Денем пред камина
грее се и пуши,
нощем в двора скърца
с своите ботуши.
Или във комини
плаче и се смее -
и качи по стрехи
светли полюлеи.
Но щом се разсърди,
възсяда метлата -
бури и вихрушки
гони през полята.
Който го съгледа,
кожух си облича -
и на топло вкъщи
крие се от чича.
Че вън кого стигне,
горко му и тежко!
- Кой от вас познава
чичо Белодрешко?
——————————
в. „Поточе”, бр. 5, 1933-1934 г.