ИЗПЛАШЕНАТА БАБА МЕЦА
Баба Меца спря пред круша,
встрани се ослуша
и нагоре взе да души
към жълтите круши.
Крушица й се ядеше,
но безсилна беше
млади сили да намери,
да се покатери.
Баба Меца от отдолу
взе да им се моли:
- Крушки, крушки, вий там двете,
я сами паднете…
Ала крушките големи
бяха глухи, неми
и не чуваха гласеца
на баба си Меца…
Там на клончето стояха
и сладко си пяха,
Баба Меца дълго чака,
моли се и плака.
Ето вече късно стана
и дрямка я хвана;
даже почна да сънува,
че всред круши плува.
Ала както сънна беше,
както сладко спеше,
нещо тежко и грамадно
на носа й падна.
Беца Меца като бясна
веднага се стресна,
изрева от страх горката
и се скри в гората…
А това, което наша
баба Меца сплаши,
беше гнила круша, Боре,
паднала отгоре.
——————————
в. „За нашето дете”, бр. 52, 1940 г. Подписано: Чичо Любчо
