Нина Мацяш

превод: Найден Вълчев

БАЛАДА ЗА МЕЧТАТА

Почти да я докоснеш със ръка -
кръжи над мене пъстропера птица.
Искрят от слънце нейните зеници.
Тече край мене сребърна река.

И не издържам на това. И с вик
разтварям жадни пръсти да я хвана.
Но тя, като от вятъра отвяна,
отлита и изчезва в този миг.

И пусто е гнездото от сребро,
и ням е клонът неин ранобуден.
И откъде се взе, това се чудя,
в дланта ми бяла черното перо?

НЕ ЗАКЪСНЯВАЙ

Сън е, лъжа е, отвяна е шума
ручеят златен под златни липи.
Не закъснявай с добрата си дума.
Тънката нишка едва се крепи.

А злото не спи.

Сухо коматче, но дигнато чело.
Ти ненапития извор напи.
Не закъснявай с доброто си дело.
Тънката нишка едва се крепи.

А злото не спи.