ЧОВЕК
Талантът е дар от съдбата. Но има и друг дар от съдбата, който също не се дава така често и който също е привилегия за избрани. Това е добротата. Има щастливци особено облагодетелствани; те са и талантливи, и добри.
От тях бе и Маестро Атанасов. И затова новината за неговия край извика въздишка и топли думи за покойника у така многото, които обичаха и скъпяха тоя наистина и даровит, и добър човек.
Маестро Атанасов беше народен човек: той не мереше с високомерие нито своите оркестранти, нито колеги, нито познайници, а имаше за всички блага усмивка и приятелска протегната ръка.
Сърдечен и безхитростен, той не внасяше в разговора нито клюка, нито хула. И когато дори се пооплакваше от пречките и злата воля, които често срещаше, той го правеше с меки думи, в които има болка, но не и омраза или закана.
Тая доброта, а не някаква суета, накара Маестро Атанасов да стане първия изпълнител у нас на народните концерти, които приобщиха към музиката толкова много сърца и внесоха първото запознанство на по-широки слоеве от народа с творбата на големите композитори.
Вечна му хвала и благодарност за тоя му подвиг и служба.
Все така, воден от обич и доброта, Маестро Атанасов написа и известните детски оперетки, които са велика радост за малките у нас.
А имаше претенциозни и надути ментори на музиката у нас, които упрекваха и съдеха тоя народен учител и добър човек в некултурност…
Те, фарисеите, и сърдечно изсушените, смееха да говорят за култура, когато цял живот само на себе си са слугували и нито една човечна черта не са проявили!
Култура на вълци!
Маестро Атанасов бе чужд на подобна психика и си остана до края на живота (уви, така рано пресекнал!) даровитият капелник и композитор, който чрез работата си смята, че изпълнява дълг и служба на живота.
И затова името му ще остане чисто и благословено. Вечна му памят!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 4, 6.12.1931 г.