СЕЛОТО НА МОИТЕ ПРЕДЦИ

Васко Попа

превод: Георги Ангелов

СЕЛОТО НА МОИТЕ ПРЕДЦИ

Един ме прегръща
Един гледа с вълчи поглед
Един сваля шапка
за да го видя по-добре

Всеки от тях ме пита
Знаеш ли какъв ти се падам

Неизвестни старци и старици
си присвояват имената
на момчета и момичета
почиващи в паметта ми

И аз питам един от тях
Кажи ми честно
жив ли е още Георги Волча

Да това съм аз
отвръща той с глас от онзи свят

Милвам го с ръка по бузата
и с очи го моля да ми каже
жив ли съм все още


ГРОБЪТ НА РАСТКО ПЕТРОВИЧ

Старата чистачка от моя край
е научила че съм посетил
гроба на Растко в гробището
Рок Крик във Вашингтон

пека пироги казва тя
всяка година по празници
и паля свещи
за умрелите в страната ми

И за индианците оцеоли
тъй като съседите ми казаха
че погребенията им лежат
под нашия квартал

Сега ще се грижа
и за сръбския поет

Нали при него също не идва никой

——————————

* Растко Петрович (1898 - 1949) - сръбски поет, романист, изкуствовед, дипломат, един от най-значителните сръбски писатели в периода между Първата и Втората световна война.