КОГАТО НЯМА КЪДЕ ДА ОТИДЕШ, ТРЯБВА ПРОСТО ДА ВЪРВИШ
Вече е трудно да влезеш в историята, без някои да излязат от нея.
Изпадналите хора са за предпочитане пред падналите политици.
За чистачите на боклуци листопадът не е романтика.
В умората от живота влиза и дългата представа за смъртта.
Основната работа на живота е да си кореспондира със смъртта.
Много актьори убеждават с играта си, че са учили за зрители.
В балона на самочувствието страхът ускорява пукването.
За теглилата в живота няма теглилка.
Пожеланията винаги са недостатъчни спрямо желанията.
Невъзможно е да засечеш началото на края.
Робите на шаблона нямат свободно време за мислене.
Така стоят нещата, че не помръдват.
Потупат ли те по крилата, значи отбелязват докъде да ги отрежат.
И най-слънчевият човек става сянка на себе си.
Когато изпитваш чувства, трябва и да ги препитваш.
Спорно или безспорно, всичко стана порно.
Във вероятността на оцеляването всеки се смята за невероятен.
Трябва да си малко прост, за да си любознателен цял живот.
Колкото и да е лошо времето, то върви равномерно.
Страхът прави мира, както и неговото нарушаване.
Най-искрено умира искрата.
Никоя истина не е последна, докато я дебне лъжата.
Краят е неизбежност, която тича пред нас.
Всяко мълчание има своя език.
За да останеш във времето, се иска и усет за временност.
За да останеш сам със себе си, трябва да се простиш с второто си аз.
При много тесен ъгъл на виждане може да се окажеш със затворени очи.
Всеки живот е ограбен от своята употреба.
Хората обичат да се приобщават към частното.
Прозорливостта носи диоптрите на душата.
Пишат се за интелектуалци с правописни грешки.
Човещината е невъзможна без критика към хората.
Изпечените мошеници могат да попарят цял народ.
Стъпките на историята се губят в ямите на войните.
Животът не значи много, но иска всичко.
Равносметката е ревизия, която никога не свършва без дефицит.
Към вечно зелените хитове спада и арията на клеветата.
Животът е борба, в която и леглото е тепих.
Обещанията на политическите фигуранти са фигуративно казани.
Всичко трябва да постигнеш сам - включително и това да не си умрял много отдавна.
В карнавала на живота повечето са маскирани с голословие.
Свикналите да живеят нашироко обичат да си строят гробници.
Нужни са нечовешки усилия да останеш хуманист.
За да ти е все едно, все пак трябва да си личност.
Купешките приказки вече са непродаваеми.
Силата на самотата е, че може да изниква сама.
Може да ти се завие свят и от това, че той не е единственият.
Страхът от смъртта ни прави смели в удоволствията.
Любопитните обикалят света, мъдрите го заобикалят.
Операцията “Чисти ръце” в политиката може да бъде само хирургическа.
След Адам и Ева забраненият плод се продава на всички пазари.
Някои истини са толкова грозни, че минават за маски.
Само богатата душа изнемогва.
Глупавите цитати си заслужават кавичките.
И в мълчанието на презрението някои дочуват гласа на омразата.
Възрастта не е порок, но с времето става диагноза.
Сънищата са безопасното отмъщение на угнетените.
Изисква се и плиткоумие, за да мечтаеш за дълбока старост.
Залезът на надеждите обича да подранява.
Ако плюеш на всичко, внимавай да не се обезводниш.
Всеки носи смъртта, но малцина я разглеждат.
Духовната диета включва и въздържане от илюзии.
Съществата с двойнствена природа не се раздвояват.
На нулата не можеш да поставиш минус.
“За мъртвите или хубаво, или нищо.” В повечето случаи второто е по-справедливо.
Необходимо е много дълго безсъние, за да се досъбудиш.
Лакомията е предразположена към обонятелни халюцинации.
Трупането на години не може да мине за градивно умиране.
Щом силовите министерства стават безсилни, какво да кажем за останалите…
Едни запазват детското в себе си, а други - бебешкото, като пълзят.
Някои психиатри трябва да минат на съвсем частна практика - да лекуват само себе си.
“Истината ражда омраза.” Но и лъжата не е ялова.
Мислителят е като мушмулата - най-качествен е, когато презрее.
Най-много жертви взема култът към безличността.
Най-пропадналите търговци са пазарящите се с Бога.
Тези, които са обичали саможертвата, не са флиртували със смъртта.
Животът е епидемия, от която очакваме щастие.
Вероятно няма по-стар извор на вдъхновение от сълзите.
Колкото по-тайни са зависимостите на управляващите, толкова по-явна е нелогичността на техните решения.
Политиката е мръсна работа, която претендира да почисти обществото.
Върнем ли се към спомените, неволно ги редактираме.
Ако говориш критично за човешката природа, пак ще се сблъскаш с природозащитници.
Много от приказките с щастлив край не траят дори до края на детството.
Не може да си винаги прав, без да изглеждаш наказан до стената.
Понякога знанието дава сила едвам да го носиш.
Не плащам данък обществено самомнение.
Батерията на търпението най-често се презарежда.
Никоя от светските звезди не е пътеводна.
И полето на честта се превърна в запустяла нива.
Някои падат толкова ниско, че остават незабележими.
Щастието е трайно само като болест на самодоволно въображение.
За разлика от любовта към лъжата любовта към истината остава платоническа.
Докато лекуваш волята си, желателно е да искаш нищо.
Корумпираните магистрати се скриват зад максимата “Не съди, за да не те съдят”.
Не е признак на лош вкус да нямаш никакъв вкус към нещата от живота.
Всичко минава, но може да остане до края болно.
Последната дума на техниката ще се окаже предсмъртна.
Много труд ни коства състоянието, в което не знаем какво да правим.
Най-сигурният повод да живееш е страхът от агонията.
Самото пълзене към политическия връх е падение.
Теорията на относителността прави всеки атеизъм относителен.
Едни се хранят с клюки, а други с тяхното потвърждаване.
Да спреш да пишеш е вид почерк на душата.
За да не е едно и също, всичко се повтаря с нюанси.
Мечтата на всички фалшификатори е оригиналът.
Някои полагат отчаяни усилия да бъдат щастливи.
Крокодилските сълзи участват в правенето на кал.
Многото гледащи накриво увеличават пътните катастрофи.
Ако любовта е огън, опитът е пожарогасителят.
Не само излишеството, и мизерията създава мизерници.
Злото е непоправимо, защото никога не дава дефекти.
Лошото на битата карта е, че се оказва и белязана.