ДЕМО(Н)КРАЦИЯ

Петко Каневски

(Слово, непрочетено на събрание на СБП – София)

Винаги съм считал, че най-точният талантомер за стойностна художествена литература е времето и хората. Останалото е от Лукавия!

Вече деветнадесет години от порнографския политико-икономически преход се свири една-единствена Симфония – масирано и безпощадно унищожаване на ценностната система, анатемосване с пещерната диагноза за комунистически бацил!
Алтернативната Какофония се нарича чалго-силикон и хиляди виртуални консерванти на технораптворчество. Или казано конкретно: телевизионни зомбиади от рода на “Бигбрадър”, “Сървайвър”, “Стар академи”, гьобеците и кючеците на пайнерските планети, гъделичкащи нискостеблените страсти под пъпа и ингвиналните гънки. Газетарските напъни за “Ботевска публицистика” под формата на петорното “С”: Смърт; Съд; Секс; Спирт; Спорт.
Псевдоавангардни художествени изложби под буреносните брътвежи за хепанинги, пърформънси, матинета и всякакви квази диванета, буренясали в чуждопоклонническото си бездарие!!!
Фанфарни театрални постановки в храма на Мелпомена с привкус на шарена сол, на която е останал само цвета и челни стойки от времето на Адам и Ева.
И така, зомбирането продължава по цялото петолиние на Седмонотието, наречено Изкуство! За този Сатанаилов пейзаж допринасят и катализатори като “Отровено или затворено общество” периодично наторявайки почвата за Дьорд Шарошовите “глисти”!
О, Господи, де да беше всичко това сладък сън от Реймънд Чандлъровски метафори! А то жестоката действителност, в която процесът на ослепяване и оглушаване на цял един Род Български върви към своя “свещен конец”!
Какво да се прави, братя по перо? За жалост няма го даже и бащицата Махно. След нежната шаманско-шампанска революция от Десети ноември всички сме се вторачили в пъпа си в очакване на Годо или изригването на Везувий. Нима не видяхме с очите си, че същите тези мекерета (които искаха да се замени кирилицата с латиница ) положиха космополитни напъни да затрият Вазовския съюз на писателите! Не ви ли стресна фактът, че се нароиха “сродни” писателски съюзи глобалистчета? Точно, когато Българската Православна Църква (БПЦ) бе подложена на гигантски обстрел от фашизоидни синодчета и владици с нафталинени полковнишки евангелиета.
Забележете сами, смъртоносни удари срещу БПЦ и СБП. Защо срещу другите творчески съюзи (не, че го желая) нямаше такива яростни атаки?
Отговорът е изумително прост – защото тези две духовни институции боравят с най-мощното оръжие, дадено ни от Бога – Българското Слово! То единствено от всички езици (лингвистите ги изчисляват на около 10 000 живи и мъртви ) има 28 звуково – вибрационни нива. Родът Български единствен има 3 свои писмености – Свещената глаголица, древната тракийска писменост и пречещата на всички глобални гейчета Кирилица!
Това чутовно неконвенционално оръжие – българското слово, има неотразима разрушителна и съзидателна сила! Много отдавна това го разбраха велики учени (няма да правя поименник сега), изкушавам се да цитирам титана акад. Дмитрий Лихачов: “Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на Духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата.”
“Боят настава” не е песен от миналото. Тя трябва да е днешната ни Религия. Трябва първо да престанем да бъдем “рая покорна” цели двайсет години. Второ – да заявим на висок глас на нашите управници, че не са нищо друго, освен роби – роби на чужди интереси. И трето, и четвърто – да разберем, че след нас идват нашите деца и внуци, какво ще им завещаем?? Величието на нашия българския език с цялото му слънчево богатство, а не “речника” на съвременните клоуни, шутове, папагали, които получават земетръсни оргазми от употреба на 5-6 думи като “случва се”, “значи”, “текстове”, “най”, “ще”, “когато му дойде времето”, “така”…
Трябва да се махне ръждата от бойната тръба на българското писателско войнство! СБП не прави писатели, а писателите правят Съюза! Ако сме мъдри, излишно е да тъжим за писателя Николай Хайтов (който ще се превръща все повече в икона за нацията ни), а да проумеем ерихонското му пророчество: “България е от 10 години полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за претопяването на цял един народ и разграждането на държавата му със съдействието на самия този народ и основните му институции, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на Конституцията и демокрацията. По-кратичко казано, обреченият за бесене насапунисва сам въжето, налага си примката на шията и сам избутва бурето под себе си, без ничия принуда.”, от статията “Лъжите и бандитската приватизация”, 1999 год.
Две изречения! В тях свети целият този 19 годишен псевдопреход към Демо(Н)крация. Анализирайте ги под лупа, мили български писатели! Дума по дума. Дано да проумеете за какво ДДС над българското Слово иде реч!
Чуждопоклонничеството трябва да се дава под съд! Защото Левски и Ботев са живи во веки! Ама има ли кой да ги помни?
Няма свестни, на имане сити, и на правда истински.
Страх ме е да мисля за бъдещето на тези, дето с пенсийката си купуват и слагат въжето, защото за друго тя и не стига. Или казано образно, това не е пенсия, а удостоверение за смърт.
Къде отива младостта на България? Еничари ги вземаха турците, със сила, а сега по принуда бягат от държавата, защото тук са без работа, без прехрана, без бъдеще. Светли бъднини обещават всички, които до властта стигат с празни обещания, и с измами мътят съзнанието на народа си. Няма свян, няма страх от Бога.
Сещат се само, когато се наложи да се покажат пред света колко са праведни и смирени.
Божия храм сквернят с празнични литургии попове, дето ги ръкополагат на следващия господарски пост, сякаш са владици, заслужили Божието благоволение. И туй се с пари купува, тези салтанати, тази превзетост. И не ги е еня, че сами се осъждат на народната ненавист.
Майчице мила Българийо, земята ти предадоха, продават я, разориха републиката. Първоначално натрупване на капитали?
От държавен капитализъм към частен пещерен феодализъм.
Стоката се отби от пасищата. Стоката я няма. Малко стада блеят тук-там из баирите. И Вие блеете. С толкова пастири знае ли една животинка кой път да хване, къде да намери паша? Свобода или смърт, писателю? Събуди се и се намери в своята земя, в своето Отечество!

с. Златна ливада
Чирпанско