Христо Радевски

***
Сънувах пролет.
Шумнала гора.
И аз под слънчев дъжд вървя през нея.
И слушам птиците как страстно пеят,
и радвам се на цветната гора.

Събудих се.
Мъгла тежи навън.
И в скреж са голостволите дървета,
и гонят се бездомните врабчета.
А пролетта е била само сън.

1966

***
Гора!
Изправила снага
и впила гордия си взор
високо в синия простор -
поклон дълбок от мене!

Аз виждал съм те досега -
как пада върху тебе гръм,
коси те брадва -
но не съм
видял да падаш на колене!

1967

МИГ ПРЕДИ ДЪЖДА

Не трепва никъде листо,
земята беше като в кратер.
И неподвижния простор
жадуваше безумен вятър.

И се понесе гръм сърдит
из облака, като досада,
и въздуха освободи
от тежкия и дълъг задух.

1968