РАДОСТ
РАДОСТ
Що ми е мило и драго,
че ще ме Пролет накичи
с минзухар, с бяло кокиче,
със здравец, със перуника
и ситна жълта иглика.
Ех, че е мило и драго
денем бял вятър да гони
мене и мойте акрани!
По заник да ми ромони
ручея в сини балкани,
а славей да му приглася;
овчарски песни да чувам
през девет чуки в десета,
край ниви и низ полета.
Що ми е мило и драго,
че ми е Пролет донесла:
във всяка къща премяна,
цветя на всяка поляна,
в гората - китни дъбрави,
на мене - песни и здраве.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 8, 1923-1924 г.
ГОРА И ЛЯТО
Кани се лято да иде
и други места да види,
гората върше привежда
и жални думи нарежда:
„Със здраве, лято, иди си -
есента скоро ще доде
със тънки жълти губери,
зимата - с бели кожуси.
Есента ще ме приспива,
зимата ще ме завива
с повои, тежки колани
от скреж и преспи тъкани;
ще кършат вихри клонове
низ чуки и по долове.
Когато доде Гергьовден,
за теб ще пратя поръки
вред по седенки и тлаки:
ти да ми гориш снагата,
ти да лудуваш в гората,
че ми си лика-прилика
кат на момите иглика.”
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1925-1926 г.
НА ГЕРГЬОВДЕН
Я ме вземи, майко драга,
заведи ме
на Гергьовден, майко мила,
във гората;
да погледам как гора се
зеленее,
как из нея горски вятър
тихо пее;
как на тънка стройна бука
кукувица
от зори до късни нощи
жално кука;
славей птиче как извива
сладки песни,
кога вечер от небето
месец блесне;
и по заник как потока
тих ромоли,
сякаш че за нас на Бога
той се моли!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1925-1926 г.
ПЕСЕН
У нашите равни двори
има чешма мермерена,
до чешмата - здравец китен,
босилек до него ситен.
Сутрин кака го полива,
вечер мама го обира,
китки кичи и нарича:
„Тая китка за Горана,
че ни много той обича;
таз - за малката Лиляна,
че тя весден двори мие,
двори мие, с гергеф шие:
татку ризи златоткани,
майци - сърмени колани.” -
Аз не ща такива дари.
Мене батко ще ми купи
гъдулка от панаири -
аз да пея, тя да свири!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1926-1927 г.
СЪН СРЕЩУ ВЕЛИКДЕН
Като свещи припламнаха минзухарите
по полята, из нивите, по чукарите.
Ей люшнаха се тържествено камбаните
и зъннаха и викнаха на сбраните
край бялата черкова на двора
на тате, на мама, на всички хора -
и гласът им високо се понесе:
Христос възкресе!
Повториха и вятъра, и птичките,
и дядо поп, и от небето звездичките,
и люлките на събора, и моите
подаръци великденски в кутиите,
които баща ми донесе:
Христос възкресе!
Като свещи припламнаха минзухарите
по полята, из нивите, по чукарите.
И пролетта, със лиляци накитена,
донесе ни сред полунощ Великдена. -
Ей люшнаха се тържествено камбаните
и в черквата викнаха на сбраните:
Елате, Божий син възкръсна от смъртта,
и радост и любов донесе на света!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1926-1927 г.
ДЕТСКА МОЛИТВА
Снощи ми баба поръча:
кога минавам край двора
на нашта бяла черкова,
шапката да си отлагам,
три пъти да се прекръстя
и Богу да се помоля:
„Помагай, Боже, да расна -
израсна като топола,
честит стопанин да стана,
татку и майци отмяна:
вес ден в полето да ходя,
бели волове да водя,
писани руди овчици
и витороги козици;
с подкован кривак на рамо,
на пояс тънка цафара -
тя вакло стадо да кара.”
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1926-1927 г.
СЛЪНЧОВА СВАТБА
Провикнало се в полето
на Кума Лиса - Лисето:
- Събирайте се, комари,
тънки високи сватбари,
и вие, дребни мушици,
хитри, немирни душици,
жабоци пъстри, зелени -
се отбор дърти ергени,
че тръгнало е Лятото
да си събира сватове
за Слънчовата женитба.
Поп ще им бъде заекът,
чичо ми Вълчо - кумецът,
баба Мецана - свекърва,
А пък Щурчето - певецът.
Аз ще нареждам сватбата;
ще слагам дълги трапези,
та който мине, помине,
да хапне и да почине…
А мойта майка - Лисанка
на сватба ще е стопанка,
ще кани всички с трохица,
а мен ще дава с лъжица!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1926-1927 г.
КОЛЕДНА ПЕСЕН
За всяка бедна селска хижа,
деца, таз нощ да спомним ний,
дано да няма там беди,
дано да няма там веч грижа,
че таз се нощ Христос роди!
Христос роди се! Коледари
ще коледуват във всеки дом:
дано да няма веч беди,
честит живот на млади, стари,
че таз се нощ Христос роди!
И да си спомним: Витлеем,
и дървените малки ясли,
в които е Христос роден,
над ясли грее вечерница,
до тях е Майката - светица
и дядо Йосиф. А овчари
отвред прииждат за Христа
и носят му най-скъпи дари,
а ангел благ от небеса
разнася всъде по света
велика, благодатна вест:
Исус Христос роди се днес!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1927-1928 г.
НОВА ГОДИНА
Сурва, сурва година! -
всяка наша роднина
аз и батю ще споходим,
цяло село ще обходим.
С суровачки във ръце
ще запеем от сърце:
„На чужди и на роднини
пълни с бяло жито крини,
с тежка стока - дюкяни,
руди стада в поляни,
и в кесии все жълтици,
по тавани, из полици
дюли, ябълки безчет,
пълни кошери със мед!
Таз година в всяка нива
тежък клас да се налива,
в всяко лозе сочен грозд,
в всяка къща харен гост,
пълни лехи със коприна,
песни във всяка градина!
Вредом радост и имот,
здраве и честит живот!”
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1927-1928 г.
ЧУЙТЕ, ХЕЙ!
Кос пее в горица:
- Радвайте се, дечица!
Гора листи разлисти,
цветенцата цъфнаха,
бръмбарите бръмнаха,
щурец щуро подскача,
с жабите се закача.
Край тях поток ромони
под разлистените клони.
В всяко клонче - славейче,
над славейче - небето.
Нощем трепкат звездици,
светли детски очици,
денем - рано по зори
блесват слънчеви зари.
Кос пее, чуйте, хей! -
пролет китна да живей!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1927-1928 г.
ЮНАК ЗАЮ
Заю баю - скок подскок -
падна в един трап дълбок.
Вътре той завари свита
стара жаба дяволита.
Заю очи ококори
и на жабата говори:
„Вън ловци са на пусия,
тук при теб ще се укрия.
Ти пък - да не си посмяла!
Инак ще те глътна цяла’
зъбите ми са лопати,
кой посмее - зло ще пати!
По съм страшен аз от вълк,
по-безжалостен от щърк!”
И се на нозе изправи,
по-юнак да се представи.
Жаба врякна, заю - беж!…
Ти гони го, ако щеш!…
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1931-1932 г.
РАДОСТ
Топлий вятър вече иде,
там от юг, от юг!
Радост, щастие и сила
той ни носи тук.
Ето щъркел дългокраки,
ето ранний кос,
скоро славеят и той ще
нам да стане гост.
И пробудена гората
вижда първий знак -
с цъфналите теменужки
пролет дойде пак!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 6, 1933-1934 г.
ЗИМА
Като перушинки бели
сняг се низ горите стели:
светли кръстчета, звездички -
кротки Божии очички.
А на клонче малка птичка,
сгушила се, сам-самичка,
като че на сън тъжи:
Де си, пролет, я кажи!
РАДКИНА РАДОСТ
Рано е Радка ранила,
на ранина е зашила
майци си нова престилка.
Хем шие Радка, хем дума
на всяка бодка по дума:
- Иглице, мила сестрице,
я боди ситни бодове,
да бъдем, сестро, готови
със тая нова премяна.
Нали съм майци отмяна,
нея със дар ще дарувам,
кога ръка й целувам
на светъл празник Коледа.
Иглице, мила сестрице,
боди, набождай, дошивай,
не спирай и не почивай -
че ми е мама най-мила,
че мен е мама учила
със теб, иглице, да шия
дарове всяка година,
че ми е мама работна
повече от нас двамина.
——————————
в. „Поточе”, бр. 4, 1933-1934 г.
ПЪРВИ СНЯГ
От отзарана дъжд вали.
Горите скриха се в мъгли
и слънце вече няма.
А ние с батко двама
под стряхата един до друг
седиме на дъжда напук.
И чакаме… Ей кръстче, две,
след малко още. Завале
не дъжд, а сняг - парцали!
Засмян ме батко гали:
- Я виж снегът навред покри.
кажи къде шейната скри?
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1936-1937 г.
РАННА ЕСЕН
Идат вихри, идат хали,
сиви плъзнаха мъгли,
по дървета оголяли
ситен дъжд вали… вали…
Нека… До-ще ясно време -
трябва на орача то,
да засее златно семе:
ръж, ечмени и жито.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1937-1938 г.
ОВЧАР И ГОРА
Овчар гората питаше:
„Защо си, горо, кахърна?
Защо тъй рано посърна?
Де са зелени премени
по хълми и по балкани?”
Тъжно гора се обади:
„Овчарко, младо ратайче,
от къри и от ливади
есен мъглива довтаса
и черни хали довлече -
тя ми листето отбрули,
тя ми премени съблече.”
——————————
в. „Барабанче”, бр. 21, 1938-1939 г.
КОЛЕДНА ПЕСЕН
Дошла ми е Коледа,
разпели се коледари -
млади, стари:
„Изгрей, изгрей, звездице,
звездочела зорнице,
да ни кажеш млада Бога,
млада Бога в малки ясли.
Идем от онез земи,
гдето Рила се белее
где Дунава се синее
и Балканът горд пуми!”
Молят Бога коледари -
млади, стари -
нас и нашата родина
да закриля до амина!
Песен коледна ечи,
трепна в небеса зорница
сякаш Божии очи.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1938-1939 г.
