Георги Михайлов

С младенческо чувство, старешки съзнал,
че с тебе, изкуство, от глад бих умрял, -
потънал във скука, отбягнал света,
аз правна наука за изпит чета, -
в коли задушвам се, в гняв се томя,
цигара запушвам, но щом задимя -
във моята памет въстават жени,
зоват ме и мамят към прежните дни;
и влюбено звънва в душата струна,
а как се огънва, кат пищна жена,
открила плащ тънък със пламен въздих,
във трепетен, звънък, избликащи стих
пак моята мисъл с възторг и тъга! -
о, колко би писал ленивий сега!…
… Но мигом ме колите сепнат с въпрос:
„Би писал! Защо ли? Защо ли? За вятъра? Прост!
Би писал, но гладен от глад ще умреш! -
Чети, безотраден макар, ако щеш
след време да бъдеш и ти адвокат
или пък да съдиш във някой си град,
когото не знаем насъне дори -
но няма на заем да просиш пари!”
… И правна наука отново чета,
потъвам във скука, отбягвам света,
с най-трезвено чувство отбягвам и теб, -
изкуство, изкуство, не носиш ти хлеб!

——————————

сп. „Людокос”, г. 1, бр. 17, 16 февруари 1914 г. Подписано: Джо