Сирак Скитник

Янко Анастасов не е от най-младите ни художници. Той доста отдавна свърши нашата Художествена академия и беше няколко години по проучвания в Париж, но по своето изкуство, по художествените си схващания той по-скоро принадлежи към последното поколение художници, които, въпреки че не са скъсали с това, което е било преди тях, искрено търсят в произведенията си един по-нов начин на израз, чрез който да се приближат към съвременността.

Между тях Анастасов има свой мир и свое лично виждане: той обича интериора, миниатюрния портрет, уюта на постановката, която изглежда у него външно и вътрешно неделима от самия портрет.

И той съумява с топлота, чувство и със средствата на една тънка и виртуозно хроматизирана живопис да предаде тоя мир.

Опитите му да даде друг род работи, въпреки че носят следите на дарованието му, нямат тия качества, каквито неговите миниатюри.

И би трябвало в това направление да работи повече, за да запази на творчеството си една специфична индивидуална физиономия.

Скицата-портрет на Н. В. Царя, на която даваме репродукция, е една от последните работи на художника. Това е може би най-сполучливият художествен портрет на Царя - от тия, които са правени досега.

Тая пастелна скица притежава качеството на портрет и на художествена работа - равновесие, което рядко се среща при официалните портрети.

——————————

сп. „Българска реч”, г. 7, ноември, кн. 2, 1932 г.