Димитър Хаджитодоров

Майка ми я донесе от планината, където служех като войник, след едно от редките ни свиждания. Беше малко стръкче, едва забележимо в тревата на двора. Когато се завърнах у дома, почти не й обърнах внимание.

Видях я през следващата пролет. Протягаше светлите си пръстчета към небето. През лятото те потъмняха, а до есента елхичката порасна и не се отличаваше от цветята, които умираха бавно край нея.

Снегът я затрупа, но тя не замръзна, защото идваше от там, където студовете траеха с месеци. Нещо в нея вече напомняше за мълчаливите гиганти, окичени с гирлянди, които се издигаха величествено над заледените склонове.

Новата пролет я разбуди неусетно.

Земята бе рохкава и добре наторена, слънцето укрепваше всеки ден и светлите й пръстчета се протягаха отново към небето - по-дълги и по-здрави. В планината преспите се топяха и боровите гори ухаеха на смола.

Следващите години бяха успешни за елхичката. Тя стърчеше над околните цветя и вече приличаше на дръвчетата, които началниците ни изпращаха да сечем пред Нова година. Тази задача ми бе неприятна и аз гледах да не участвам в нея.

Нищо не би попречило на елхичката да израсне в голямо дърво, ако не бяхме напуснали дома, където живеехме. Взехме я в багажа, с който се настанихме в нов апартамент и я посадихме на зелената площ под балкона. През цялата есен това бе единственото дръвче край жилищния блок.

Зимата дойде с рядък снеговалеж и поледици.

Елхичката поклащаше клони над повяхналата трева и зеленината й радваше погледа и в най-мрачните дни.

Тя изчезна неочаквано в една тъмна нощ в края на декември. Призори валеше сняг и следите бяха заличени. Бялата покривка се простираше под прозорците, еднообразна и безжизнена.

Възмущението ни бе всеобщо, но майка ми преживя най-силно тази загуба.
Няколко дни по-късно видях три-четири изсъхнали елхички край кофите за смет. Нищо чудно сред тях да се намираше и нашата.

Постепенно обидата ни заглъхна, но празното място под балкона остана през цялата зима. Когато снегът се стопи, видяхме малко почерняло пънче - крачето на елхичката. После тревата избуя и то изчезна.

През пролетта баща ми посади на това място бреза.