ТОЙ И МЛАДЕЖТА
Само великият човек може да спечели и завладее сърцата на младежта и само за такъв човек младежта може спонтанно и искрено да заплаче. И наистина, днес цялата българска младеж е дълбоко раздрусана от загубата на Асен Златаров - човекът, най-близък и верен приятел на българската младеж.
Едва ли е имало друг българин, който приживе така да си изгради незиблем паметник в душите на младите поколения, както бе обичан и тачен Асен Златаров, един от най-големите стълбове на днешната българската наука, литература и общественост.
Асен Златаров не беше само кабинетен учен и писател, той бе най-важното - общественик, будна съвест. Той слизаше от своята научна катедра, за да разтупа сърцата на младите и да им вдъхне зрънце вяра в човека, в доброто и красотата.
Асен Златаров беше копнееща личност за благото на човечеството и за добруването на всичко живо. Затова така той е обичан от младите, защото вливаше в техните души здрава обществена мисъл и защото ги подготвяше с радост за несгодите на живота.
А много малко са людете, които дават живота си и творческите си дарования с такава широта и пламенност, както Асен Златаров разпиляваше всичко, дори и последният дъх от живота си той посвети на младежта.
Ще минат години може би, бури и вихри ще се понесат над земята и ще съборят, ще строшат всички паметници и венци, които ще сложим над гроба на Златаров, но оня паметник, онова преклонение и свидна тъга по човека и живия и смел общественик Асен Златаров ще останат непокътнати в сърцата и душите на младежта.
И от поколение на поколение, от уста на уста ще се носи, че умря един велик и голям българин, който ще остане завинаги като колос в българската култура, и който ще се тачи между великаните на българския дух, като наистина дейна творческа и рядко даровита личност, която въпреки всички несгоди и неправди, можа да се утвърди като най-светло знаме в съзнанието на младежта.
А да бъдеш кумир на младите, на подрастващите, това е най-голяма награда за една личност, която не е жалила ни време и труд, ни радост и скръб, само и само да й даде жива сила и мощен тласък в борбата за живота.
Има ли друг българин, чиято смърт така силно да се откликне в сърцата на българската младеж, друг човек, за когото младежта така да пророни сълзи - не вярвам до Асен Златарова - но вярвам , че Асен Златаровци ще се родят, защото той успя и можа да ги създаде.
Поклон пред най-големия българин на нашата съвременност!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 335, 29.12.1936 г.