Андрей Фурсов

превод: Румен Воденичаров

(Из очерци по история на съвременността)

Хората обичат да живеят в комфорт. Не само материален, но също емоционален и интелектуален, в свят на установени образи, понятия и схеми. Това желание  се засилва особено в епохи на криза, изпълнявайки ролята на психологическа защита при настъпване на странен и понякога страшен свят.

Неспособността на управляващите се усилва при навлизане на системата в състояние на упадък. Изключение правят отделни личности, които в подобна ситуация предупреждават подобно на Касандра.

В същото време елитът винаги се стреми да наложи на населението своето виждане за картината на света или да я подмени чрез зомбирането му. Като резултат слепи водят слепи и порочният кръг на лъжа и самозалъгване се затваря.

А всъщност точно кризисните периоди предоставят възможности за адекватно реагиране на реалността. По въпроса забележително е изказаното от Надежда Манделщам мнение: “В период на кипеж и разпад неочаквано се прояснява смисълът на близкото минало. Още не е настъпило равнодушието на бъдещето, но аргументацията на вчерашния ден вече е рухнала и лъжата може ясно да се различи от истината.”

Хората навлизат в бъдещето, без да осмислят миналото. Те не стигат до  извода, че епоха, зародена в недрата на миналото и нямаща бъдеще е напълно изчерпана. А новата още не е започнала.

Не е похвално да живееш днес в съответствие с реалността на вчерашния ден. Вместо да се борят с настоящето, хората продължават да се сражават със скелети и дракони от миналото, без да обръщат внимание на удари и изстрели, идващи от бъдещето. Борят се с елитите на отминаващата епоха, с техните привилегии и символи, без да забелязват, че на гърба им се възкачват с викове за свобода, равенство и права на човека кандидатите за господари на бъдещето.

Накъдето и да хвърлим поглед: в държава, политика, гражданско общество - всичко е вече nature morte „мъртва природа“. В най-добрия случай живата картина е нарисувана на платно, за да може фалшивото огнище да се представи за истинско, а самата картина да закрива потайния вход в бъдещето, където господарите на бъдещата шахматна дъска нямат намерение да допуснат по-голямата част от човечеството и преди всичко нас руските хора.

Ето защо на тях са им необходими нашите ресурси и нашата територия максимално очистена от население, защото именно руските хора исторически са доказали, че са единствените в света, които могат успешно да се съпротивляват на Запада.

Нещо като репетиция или по-точно като „спомен от бъдещето” беше миграционната криза в Европа. Тя премина и като че ли е забравена. Но проблемът не е изчезнал, демографският котел отвъд границите на грохващия Западен свят продължава да се нагрява и когато кипне и капакът му отхвръкне,  взривът на котела ще има решаващ принос за настъпване на новото мрачно Средновековие и ще обуславя  много от чертите на новия постапокалиптичен свят.

Днес положението в света донякъде напомня времето на късната Римска империя. Независимо, че е повърхностно да правим исторически аналогии и да сравняваме два свята, отдалечени от петнадесет столетия,  днес също имаме империя (да я наречем Постзапад), която е също презряла и също постепенно загубва хегемонията си, потъвайки в упадък.

Икономическа криза, стопяване на средната класа, интелектуално-волева деградация на елита и населението като цяло, криза на семейството и загуба на традиционни ценности, дехристиянизация, въвеждане като норма на половите извращения и бездетството, фактическо отказване от трудова етика в полза на хедонизма, потреблението и всичко друго, благодарение на което е създадена цивилизацията на Запада.

Социокултурният и волеви имунитет на Запада се подкопава неудържимо и това беше демонстрирано например от редица  европейски страни по време на миграционната криза. Тогава европейските мъже се оказаха неспособни да защитят своите жени и деца - conditio sine qua non (т.е. необходимо условие) от чужденците-мигранти, които при това все още са малцинство.

А нали защитата на самките и децата от самците представлява необходимото условие за съществуването и оцеляването на популацията. Да не говорим за случая, когато за изнасилването на едно пони в германски зоопарк от сирийски мигрант, присъдата за насилника е много по-строга, отколкото ако той беше изнасилил жена или дете.

Днешното противопоставяне в Европа на белите европейци и чужденците  принципно се различава от противопоставянето на римляните и варварите и е утежнено от ред обстоятелства, съвкупността на които не оставя на белите европейци никакви шансове. В известен смисъл за тях може да се каже това, което Цицерон е казал за убития Катилина и неговите заговорници: vixerunt „живяхме - доживяхме”.

По този повод образно се изрази Сергей Хелемендик: „Нашите охранени европейски приятели ….вече са приключили  съществуването си в историята. Тях вече ги няма. Докато седят в своите банки и броят шумолящите банкноти, техните улици бяха завладени от увредените от многовековните пещерни кръвосмесителни връзки албанци…. Нашите охранени европейски приятели ….засега не разбират какво се случва. И изобщо не осъзнават, че никакви демократични или поне мирни решения на случилото се не съществуват…. Ето ви всичко, ето ви обещаният залез на Европа”. В канализацията на историята бих добавил аз.

Една от главните днешни особености се състои в това, че римляните и варварите са били представители на различни етноси, но и едните и другите са принадлежали към една раса, а в религиозен план са били езичници. Даже в 4-5 век сл. Хр. приемането на християнството от Рим не е пълна.

Днешните европейци се различават от мигрантите, които вече са се превърнали в нещо като „вътрешен пролетариат“  не само етнически, но също така расово и конфесионално (при това не в капиталистическия, а в римския  смисъл на термина. Те най-често изобщо не работят, а паразитират върху държавата, настоявайки  за „хляб и зрелища”, възпроизвеждайки  се активно).

С други думи на относително задоволения и толерантен европеец т.е на лишения от воля за съпротива човек най-често на средна или пенсионна възраст, се противопоставят млади и агресивни араби и африканци, болшинството от които са мюсюлмани. Повечето от тях изобщо не мислят да се интегрират в умиращата постзападна система, а се стремят да я обяздят или като паразитират на нея, или като я превърнат обект за престъпни действия.

Вече 6 до 8 % от европейските граждани са чуждо население: младо, бедно, агресивно и уверено в ценностите на своята религия, а следователно в своята културно-историческа перспектива.

Срещу него са застаряващи, сити, загубили вяра, толерантни (ще повторя - лишени от воля за самостоятелност и съпротива на чуждия и чуждото) европейци.

Това е сериозен проблем, изменящ вътрешната тъкан на европейския социум. Изглежда, че ще бъдат достатъчни 15-20% за кардинална и безвъзвратна промяна на баланса. А този процент без съмнение ще бъде достигнат (и без допълнителна миграция, б. пр.). Както заяви един палестински деец  „Арабите имат оръжие по-мощно от атомната бомба - това  е утробата на арабската жена”.

Демографският котел на Юга стремително се подгрява. Така в древността броят на варварите, заобикалящи Рим активно е нараствал повече от четири века. На днешните ще им стигнат по-малко от 100 години, а по-скоро около 4 десетилетия. Ще повторя, че ние наблюдаваме само кипящата пяна на котела, но решаваща роля ще играе това, което се крие под нея.

Който не е сляп, той вижда, че в средата на ХХI век повече от половината от световното население (ако оценките са верни 4.5 от 8 милиарда) ще живее на територията на Китай, Индия и Африка.

Такава маса хора не могат нито да бъдат изхранени, нито да бъдат запазени екосистемите в регионите на това стълпотворение. Човешката лавина ще се устреми натам, където е чисто и светло и където живеят мъже, неспособни да защитят дори себе си, да не говорим за по-слабите.

Добре дошли в епохата на новото преселение на народите!

Още малко остава и ситуацията в Европа ще можем да опишем със стиха на Блок:

…джобовете на мъртъвците свирепи хуни ще пребъркват,

опожарени градове и  църквите - обори за конете,

а на жарта ще пуши плътта на белите ни братя…

Същите тези угоени европейски братя, за които писа Хелемендик. На тези, които са склонни да възприемат всичко това като прекалено черногледство, ще отговоря: „По-добре е да се разтревожиш за пет минути, отколкото цял живот да бъдеш  покойник, емигрант или роб на чужденци”.

В самото начало на V век сл. Хр. знатният римлянин Сидоний Аполинарий  писал на свой приятел колко хубаво и удобно е да седи до басейна на вилата си и да наблюдава как водно конче е „замръзнало” неподвижно над водата.”Ние живеем в прекрасно време” - завършил писмото си той. След няколко години в 410 г. кралят на вестготите  Аларих разграбил Рим, а вратата му (при третия поход, б. пр.) отворили варварите - „вътрешните пролетарии”.

Най-доброто средство срещу „синдрома на Сидоний Аполинарий” е принципът: „Който е предупреден - той е въоръжен!”, а най-доброто средство да бъдеш предупреден е информацията, превърната в знание и разбиране.

Във връзка с това има смисъл по-внимателно да се наблюдава тази зона, от която може да ни постигне беда и да осмислим що за буреносни облаци се трупат зад Черните планини и що за дим се издига зад синята рекичка, за да не казваме после: „Дойде беда оттам, откъдето не очаквахме”.

Ето защо е така важен разговорът за реалната картина на съвременния свят и в частност за неговата сенчеста страна. Защото сянката престана да стои на мястото си. Още малко и удачно ще бъде да цитираме Толкин: „Завесата на Мрака обгръща света”.

Сенчестата страна на съвременния свят - това е умиращият и прогресивно криминализиращ се „капитализъм на финансовия капитал”. Това са затворени структури: от висшите (клубове, ложи, комисии, спецслужби) до низшите (мафия, камора, ндрангета, триада, якудза и т.н.). Или „Това, което е горе, това е и долу” според Трисмегист (принцип на съответствието. б. пр.). И тесните връзки между тях ги обединяват в един Сенчест свят, който обхваща все по-широки територии на планетата.

Глобалната икономика е криминална икономика. В условия на дефицит на  ликвидност може би половината от банките в света оцеляват, кредитирайки наркотрафика. Накрая има огромен свят от слаборазвити страни, свят на социалния ад, на мъка, на смърт и на социални пожари, свят на глобални гета, от който успяха да се изскубнат малко региони от няколко страни, най-вече от Китай и Индия.

Впрочем колкото по-големи са техните икономически постижения, толкова по-остри стават техните социални проблеми, които не биха могли да се решат с икономически и социално-терапевтически мерки, а единствено хирургически. Как тук да не си спомним сурата от Корана: „Нека се наслаждават сега, а после ще разберат”.

С този свят на периферията на пикника на развитите страни, които все още по инерция, макар и все по-малко, се наслаждават на живота, ще започнем нашия разговор: от Африка, Индия и Китай. Или по-точно - от Китай, Индия и Африка.