Александър Спасов

Завило се вито хоро
на мегдана насред село,
мома Донка хоро гледа,
сълзи рони и въздиша…
Съгледа я стара майка
и на Донка проговаря:
„Мари Донке, мила дъще,
защо рониш дребни сълзи
и въздишаш издълбоко?”
Отговаря мома Донка:
„Леле мале, мила мале,
що ме питаш, нали видиш!
Та къде са наши момци,
наши момци, годеници,
братя мили и ергени?…
Та кой хоро да ни води,
та кой китки да ни граби?…
Нали видиш, че ги няма,
нали знаеш ти къде са?
Наши момци годеници,
наши братя и ергени;
отидоха вси войници;
веч години се не връщат…
Едни млади загинаха,
други нази забравиха!…
Пуста война - зло чернило,
колко майки тя очерни,
колко деца осироти,
колко моми тя помрачи!…
Градините тревясаха,
кладенците опустяха
и цветята изсъхнаха!…
Мъчно, мале, се живее
в младост кога се жалее!…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1918 г.