ЛОШ И ДОБЪР

Дядо Благо

През летен горещ ден пътували по царския друм двама селяни. Пот обливал челата им, жажда ги измъчвала, а покрай гладкия друм - ни сенчица, ни водица. И те бързали да излязат от полето, да навлязат в гората.

След малко съгледали кладенец край пътя. Отбили се от радост, но нямало ни кофа, ни въже, а кладенецът - дълбок.

- Ум трябва да има човек! - казал първият селянин. - Трябва да признаеш, че аз съм по-умен от тебе. Ето, измислих как можем да утолим жаждата си. Ще завържем твоя и моя пояси, ще ме спуснеш с тях в кладенеца, да се напия аз с вода и ще ме изтеглиш. После аз ще спусна тебе.

Заловили се за работа. Първият се напил и бил изтеглен. Но когато той спуснал другаря си, бързо дръпнал поясите нагоре и го оставил я кладенеца.

- Стой сега там - казал лошият другар, - докато разбереш, че си глупав!

Казал това и се отправил на път. Когато обаче стигнал в гората, изскочил насреща му бесен вълк, хвърлил се въз него, стиснал го за гърлото и го удушил.

Останалият в кладенеца не се отчаял. Той бил добър човек и знаел, че все ще дойде помощ. И наистина, не минало много време, заскърцала по пътя натоварена кола. Коларят се отбил при кладенеца със здраво въже, да напълни бъкела си с вода. Другият му се обадил из кладенеца и коларят го изтеглил.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1933-1934 г.