ТВОЯТ ДЪЛЪГ ПЪТ КЪМ МЕН

Марушка Р. Шабах

ТВОЯТ ДЪЛЪГ ПЪТ КЪМ МЕН

Не те познавам,
нито зная кой си,
но усещам
и знам, че мен търсиш.
Във всеки твой ден,
из различни места,
в непознати лица,
и не спираш…
Ти знаеш - има ме някъде.
Времето скъсява дистанцията помежду ни,
а Съдбата все повече ни доближава.
И щом тя ни срещне,
и в очите ми щом погледнеш,
щастлив ще намериш
най-после себе си!


ПРЕДИ ДА ПАДНЕ ЗАВЕСАТА

Всеки ден по малко умираме,
всеки час нещо недовършваме
едни и същи сезоните гонят се
а на нас всяка година
се врязва в лицата ни.
Остаряваме!
Животът ни - самотна лодка
в океана на вечността
люлее ни шеметно
до началото на залеза.
В един последен наш час
глава назад ще обърнем.
И ще бъдем щастливи с изживяното,
или нещастни заради пропуснатото.

После тъмна завеса ще падне…


КАК ДА ПРОСТЯ

Върна се,
изморен от разстояния,
побелял от самота.
Върна и спомените,
измачкани от криене по ъглите.
Почука на сърцето ми.
То не отговори,
свикнало без любовта ти.
Сведе глава
в очакване на прошка.
Но има ли прошка
за убийството на любовта?


ТАНЦ ПОД ДЪЖДА

Разкъсала оковите на омразата,
танцувам шеметно,
сякаш Бог ми е заповядал!
С боси крака тъпча спомени.
И танцувам, танцувам …
От очите сълзи извират,
попили в себе си лоши думи.

Светкавица!

За миг - два боси крака
и тяло на змия.
Дъжд мие сълзите …

Още, още, още дъжд,
за да се пречистя.
Ще танцувам,
докато прогоня омразата.
ще танцувам… умирайки.


МАМО

Събувам обувките си пред познатата врата,
тихо като крадец на пръсти влизам.
В слепоочията ми пулсира очакване.
Часовник някъде тиктака,
а за мен времето е сякаш спряло.
Плахо и виновно отварям другата врата,
зад която някой вече се вълнува.
Ръце събират се в прегръдка.
Очите росят …
Мамо, аз се върнах!