Интервю на Илиана Велева с Румен Воденичаров

- Г-н Воденичаров, в 2011 г. написахте гневна статия „Един позорен съд си отива” по повод предаването на ген. Ратко Младич на Международния съд за бивша Югославия (МСБЮ). Защо чак сега 22 години след Гражданската война в Босна и Херцеговина и 6 години след ареста на ген. Младич се стигна до доживотна присъда от МСБЮ в Хага?

- МСБЮ е незаконна институция, създадена през 2003 г. с единствената цел да оправдава военните престъпления на НАТО и ЕС, обявени като „миротворческа” операция.

Този съд трябваше да наложи и да поддържа мита за жестоките безчовечни сърби и техните големи покровители от имперска Русия.

Позорният съд в Хага завършва със самозащита. Присъдата на ген. Ратко Младич оправдава интервенцията на НАТО, за която ЕС би трябвало да отговаря.

Абсурдните обвинения към отделни сърби и руснаци са част от стратегията за демонизиране на цели народи.

В момента сме свидетели на засилване на кампанията срещу евентуален нов мандат на руския президент Владимир Путин и ще трябва да очакваме и други подобни решения като нови санкции, допинг скандали и директен натиск към прозападното правителство на Сърбия да не признава присъединяването на Крим към РФ.

- Има ли невинни в казуса „Сребреница”? Каква е тази Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина? Младите българи не знаят нищо по въпроса.

- Сребреница е град с големината  на нашия Ботевград, разположен в Източна Босна близо до границата със Сърбия. Т.н. „клане” и „геноцид”  там се извършва през 1995 г. Но никой не знае точно какво се е вършило около и в Сребреница в течение на две години след 1992 г.

Редовната войска на Босна под командването на Насер Орич (бивш телохранител на Милошевич, нещо като Б. Б.) завзема този град, отдалечен от големите сражения и населен с 25%  сърби и създава мюсюлмански анклав с площ 900 км2 с център Сребреница.

Започва се етническо прочистване на сърбите. Под ножа на бошняците-мюсюлмани попадат 50 сръбски села. Няма делник, няма празник за жестокостите на бойците на Орич.

Реакцията на международните правозащитни организации е вяла. Те и до сега не могат да дадат отговор на два въпроса:

- Има ли разлика между убийството на 8 000 мюсюлмани за 3 дни и на същия брой православни сърби в сръбските села за 3 години?

- Защо след като жертвите от страна на православните сърби са малобройни, има ежегодна панихида за сръбските жертви в Източна Босна?

В една гражданска война няма невинни и праведни. Гражданската война в Босна и Херцеговина беше разпалена с външна намеса. Спомнете си бомбата на пазара  в Сараево! Запазена марка на САЩ за започване на война.

В Босна и Херцеговина срещу православните сърби воюваше цялата терористична паплач во главе с джихадистите на Бин Ладен. На страната на сърбите воюваха само руски доброволци и …двама българи.

„Касапинът”  от Сребреница  както СМИ наричат ген. Ратко Младич през 1995 г. превзема града с армията на Република Сръбска. Той действително на свой ред започва етническо прочистване, за което би могъл да бъде съден, но не и геноцид.

Лично ген. Младич предоставя автобуси за изтеглянето на 22 000 жени и деца към земите, контролирани от Алиа Изетбегович. Но остатъците от 28 босненска дивизия (около 5000 души) не се разоръжават, въпреки че по плана на Клинтън Сребреница е обявена за „зона за сигурност”, в която е разположен батальон с  600 холандски  „миротворци”.

Една юлска нощ бошняците  заедно с невъоръжени цивилни потеглят рисковано през планините и там намират своята гибел от сръбските засади. Да, жертвите са много, но мнозинството са загинали не обесени на площада в Сребреница, а в партизански битки вкл. и с паравоенни формации в котела около анклава.

- Можеше ли да бъде избегната тази касапница?

- Ще цитирам един по-информиран от мене анализатор - Яков Кедми. Този бивш шеф на израелското разузнаване по това време каза наскоро по Канал 1 на руската телевизия:

„Всичко това, което се случи в бивша Югославия можеше да бъде избегнато, ако тогава Русия беше това, което е сега”.

От външния министър Козирев не можеше да се очаква друго, освен предателство.

Русия гласува в Съвета за сигурност за създаването на МСБЮ, а от самото начало  беше ясно, че „съдът ще бъде инструмент за политическа разправа с тези, които излизат срещу американските геостратегически интереси” (Войслав Шешел).

- Колко военнопрестъпници от Гражданската война в бивша Югославия получиха ефективни присъди от МСБЮ?

- Престъпления са извършвали всички участващи страни в Гражданската война: сърби, бошняци, хървати и албанци.

Някои от обвиняемите като Радован Караджич се укриха, знаейки много добре, че МСБЮ е „комисия на НАТО”. Други като Ратко Младич бяха предадени от сръбското правителство на Борис Тадич, срещу обещания за скорошно членство на Сърбия в ЕС.

От произнесените 142 присъди 2/3 са на сърби за „нарушаване на обичаите на войната (customs of war), геноцид и престъпления срещу човечеството.”

Веднага е видно срещу коя от страните работи МСБЮ. Западните СМИ (а и наши като в-к „Труд”, 24.11.2017 г.) идеализират МСБЮ и го представят едва ли не като равен на Нюрнбергския съд (1945) срещу нацистките лидери. Но в Нюрнберг бяха осъдени на смърт 13 обвиняеми, а в Хага само докато изчакваха мудния процес починаха 19 обвиняеми.

Един от адвокатите Милош  Шалич дори въведе термина „Хагска медицина”.

При съмнителни обстоятелства от влошено здраве умират и обвиняеми, и свидетели. Последен беше намерен на 22 октомври безжизнен в хотелската си стая медицинският експерт по делото на Младич  Душан Дунич.

На самия Ратко Младич след 2 инсулта и един инфаркт в състояние на безпомощност и пареза бяха източени 4 литра течност от дробовете.

Слободан Милошевич (починал в Хага през 2006 г.) три дни преди смъртта си беше получил предупреждение от руското МнВР, че ще има опит да  бъде отровен. Но и на двамата беше отказано лечение в Москва.

Лидерът на Сръбската радикална партия Войслав Шешел (сега  в сръбския парламент) е с разклатено здраве след 12 години в затвора. Той и Милошевич бяха оправдани, но за такова оправдание може да се каже „След дъжд качулка”.

За съда в Хага „клането” в Сребреница е геноцид, а акциите на АОК и бомбардировките на НАТО (2000 убити) са съвсем по „обичаите на войната”.

Затова ген. Ратко Младич е „касапинът”, а бошнякът Насер Орич, бандитът Хашим Тачи и този, който бомбардира Сърбия (ген. Уесли Кларк) са борци за демокрация и миротворци.

- С присъдата на ген. Ратко Младич ще се постигне ли най-после примирение в бившите югославски републики между мюсюлмани, католици и православни?

- Примирение след тенденциозните решения на МСБЮ е малко вероятно. Ратко Младич ще умре като Милошевич в Хага. В същото време другият „касапин “  Насер Орич беше осъден условно и сега пиянства с гузна съвест на свобода  в Сараево.

Радетелят за запазване на федеративна Югославия Слободан Милошевич е сравняван с Хитлер, а фашистът Франьо Туджман (Хърватия) и продавачът на човешки органи Хашим Тачи (Косово) са национални герои.

Ето защо мненията относно МСБЮ и Ратко Младич  са диаметрално противоположни.

Ген. Уесли Кларк: „Видях, че имам работа с един брутален човек, лъжец и манипулатор (в книгата „Водене на модерната война”). Да припомним, че въпросният военнопрестъпник  беше гост на учредителния конгрес на партията на днешния евродепутат Николай Бареков в НДК.

Джулието Киеза (италиански политик и бивш евродепутат): „Т.н. МСБЮ е сборище от лицемери, които работеха и работят за Империята (САЩ, б.а).Той обслужва западното блато и няма отношение към търсене на истината и справедливостта. Да се доверявате на западната правосъдна система, на съда в Хага, е все едно да вярвате на тази Европа, която подкрепя нацисткия преврат в Киев”.

Заид Рамад ал Хусейн (върховен комисар на ООН по човешките права): „Младич е олицетворение на злото и съдът над него показва нагледно защо съществува международното правосъдие”

Милорад Додик (Президент на Република Сръбска): „За сръбския народ ген. Ратко Младич е герой и патриот. Присъдата е опит да се нанесе удар по цялата нация.”

Борис Джонсън (Великобритания): „Виновниците за гнусни престъпления не могат да избегнат правосъдието”.

Лука Караджич (брат на Радован Караджич): „Той (Ратко Младич, б.а.) защитаваше босненските сърби от физическо унищожаване. Ако не беше моят брат и неговите съратници, основали през 1992 г. Република Сръбска, колко ли щяха да загинат?

„Кажи ми какво ти е отношението към МСБЮ в Хага и аз ще ти кажа „Кой си ти?” е критерий, към който се придържаме и ние, които дадохме кръв в центъра за кръвопреливане на Ниш за нашите славянски братя. В този смисъл не е учудващо ликуването на бошняци и хървати.

Но какво да кажем за президента на Сърбия Александър Вучич (бивш член на СРП на Шешел), който призова сънародниците си  „да гледат в бъдещето, а не да преглъщат сълзите от миналото”. Явно морковът, който му е показан, не е малък.

Най-нелепа, обаче, е реакцията на българското ВМРО и лично на евродепутата Ангел Джамбазки. Той най-безсрамно заяви, че „Присъдата на Ратко Младич е закъсняла”.

Трябва да припомним на управляващите от ВМРО, че МСБЮ частично бе спонсориран  от фонда на Сорос. Същият фонд финансира и вестника на главорезите от АОК.

Нищо чудно, когато слязат от власт, сърбофобите от ВМРО да бъдат поканени (като президента Петър Стоянов) в „Коалиция за международна справедливост”, пак финансирана от Сорос.

„Позор, братя българи!” - казваме ние. Сърбите никога не са ни били първи приятели, но да заставаш на страната на тези, които пишеха на бомбите си „Честит Великден!”, на страната на душманите на православието в Босна и Косово е нещо срамно, много срамно.

Излиза, че ретро е не само името на партията ви ВМРО, но и политиката, която искате да водите на Балканите.

Всъщност героят на Илф и Петров Паниковски по този повод би заключил само: „Жалки нищожни хора!”